— Е, това е. Всичко изгоря, освен пантите и дръжките на вратата — каза мъжът.
— Да — отговорих.
— Направихме каквото можахме.
— Без съмнение.
— Никой не може да ни обвини, че не сме опитали.
— Не. Никой.
Той изтърси последните капки вода върху тревата на ръба на кръга, прибра бутилката в джоба си и тръгна по пътя. Аз отидох при коня, яхнах го и се върнах в Чарлстън.
След седмица си купих билет за презокеанския параход и заминах за Англия. През следващата една година скитах, разглеждах стари църкви и картини. Когато се върнах, разбрах, че майка ти се е омъжила за човека, с когото я бих видял на верандата. Французин, съдружник на баща й, търговец на вино. Бяха заминали да живеят във Франция. Бе като затворена врата.
Винаги съм се интересувал от духовното, така че се оттеглих от семейния бизнес и станах свещеник — със смирение и с радост. Никога не съм съжалявал, че го направих.
Минаха деветнайсет години. Един пролетен ден научих, че Клеър се е върнала от Франция сама. Съпругът й бил починал. Нямали деца от брака си, който според мълвата не бил особено сполучлив. Всъщност бил направо нещастен. В смъртта на французина съзрях надежда за осъществяването на най-егоистичните си мечти.
Няколко дни след като чух новината отидох в склада на брега на Купър и отново се срещнах с Дешо. Беше вече остарял, с огромен корем и двойна брадичка, а аз бях подстриган по монашеския канон, с прошарена по слепоочията коса. Погледът, с който ме посрещна, би могъл да послужи като чудесна илюстрация на значението на думата „високомерие“.
— С какво мога да ти помогна? — попита той с тон, който в други времена би ме навел на мисълта за секунданти и пистолети.
— Ще опитаме отново, но този път възнамерявам да доведа нещата до край — отговорих аз.
През есента се оженихме с майка ти и в продължение на две години бях най-щастливият човек на земята. Мисля, че тя също беше щастлива. Предишният й съпруг, французинът, се държал лошо. Обвинявал нея за това, че нямат деца, бил рязък и груб. Бях решил да я възнаградя за всяка обида, за всяка преживяна злина.
Животът ни през месеците, след като разбрахме, че е бременна с теб, бе като благословия за нас, вече остарели и наранени от миналото. Когато Клеър почина при раждането, не можех да повярвам, че Бог е толкова жесток. Цели седмици не бях в състояние да върша нищо. Добри съседи ти намериха дойка, а аз почти не ставах от леглото. Когато един ден все пак се пробудих, реших да посветя живота си изцяло на теб.
Когато баща й млъкна, Ейда се изправи, мина откъм гърба на креслото му, прибра косата от челото му и го целуна по темето. Не знаеше какво да каже. Бе слисана от историята на своето раждане. В този момент не бе в състояние да се види по нов начин — вече не като плод на случайна грешка, а като плод на една любов, подложена на толкова изпитания.
Когато Ейда свърши разказа си, почти се беше стъмнило. Зад облаците на източното небе грееше луна със смътни очертания. Тъмната сянка на птица мина през нея. После още една, и още, и още. Някакви нощни птици, може би гмурци или бекасини, отлитащи на юг. Звездите още не бяха изгрели, но на запад две планети като ярки маяци в тъмното небе залязваха зад върховете на Студената планина.
— Синята, по-ярката, е Венера — каза Ейда, когато свърнаха по пътя към Блек Коув.
Да живееш като боен петел
Към обед Инман и Вийзи попаднаха на току-що отрязано дърво, паднало успоредно на пътя. До него лежеше дълъг трион със смазано острие без следи от ръжда и с блестящи от скорошно наточване зъби.
— Виж ти — каза Вийзи. — Забравен трион. Някой би дал доста пари за него.
Той понечи да го вземе, но Инман каза:
— Дърварите са отишли да обядват. Скоро ще се върнат, за да окастрят и нарежат дървото.
— Не ме интересува. Просто си минавам по пътя и намирам трион.
Вийзи взе триона, метна го на рамо и тръгна. При всяка негова крачка двете дървени дръжки подскачаха, широкото острие бръмчеше и жужеше като еврейска арфа.
— Ще го продам на първия срещнат — каза той.
— Май ти е много лесно да се разпореждаш с чуждо имущество. Чудя се как ли си съчетавал това с десетте божи заповеди в проповедите си.
— Грешиш. По въпросите на имуществото Бог не е особено придирчив. Уважението му към него не е особено голямо — предубеждение, което Той показва на всяка крачка. Обърни внимание особено на начина, по който използва пожарите и наводненията. Намираш ли нещо справедливо в тях?