Изведнъж девойката се изви и подскочи като заек, преследван от бухал, и Инман видя ръката на Джуниър да се измъква от пазвата й.
— По дяволите, Джуниър! — извика тя.
Лила седна на мястото си на стъпалата с притиснати към гърдите ръце. Джуниър пушеше. Лила махна едната си ръка и Инман забеляза малко петънце кръв върху предната страна на роклята.
— Върви тия кучки да те нахранят — каза Джуниър. — Аз отивам да нагледам кобилата на долното пасище.
Той стана, приближи се до края на верандата, разкопча панталона си и се изпика върху храста отдолу. После изтръска капките, закопча се, прекоси двора и тръгна по губещия се в здрача път с лулата в уста, тананикайки си някаква песничка.
Инман последва Лила покрай къщата. Различни пристройки заграждаха отъпкан вътрешен двор. В средата гореше огън от дебели пънове. Пламъците се издигаха на височината на главата на Лила и хвърляха искри още по-високо. Нощта спускаше тъмните си сенки върху редицата дървета зад буренясалите ниви с царевица и градините с обран фасул. Отстрани беше зеленчуковата градина, оградена от колове, по чиито заострени върхове бяха набучени мъртви врани в различен стадий на разложение. Жълтите отблясъци от огъня проникваха в мрака и хвърляха рехави сенки по стените на небоядисаните постройки. Но небесният купол отгоре бе все още сребрист и без звезди.
— Ей! — извика Лила.
От една от пристройките излязоха две бели жени, очевидно сестри на Лила, защото си приличаха доста, като тризначки. След тях се показаха две тъмнокоси момченца. Всички се събраха около огъня и Лила каза:
— Готова ли е вечерята?
След като никой не отговори, една от сестрите мушна пръст в примката около гърлото на глинено гърне, повдигна го от земята и го пренесе до огъня. Намести го в сгъвката на лакътя си и отпи голяма, шумна глътка. После го подаде нататък и когато стигна до Инман, той очакваше някаква блудкава домашна напитка, но вкусът й не беше на уиски, а на плодородна земя и нещо друго, на някакъв упойващ екстракт от дървесна гъба и животински жлези с медицински свойства, известни на малцина. Гърнето обиколи събраните няколко пъти.
Една от сестрите се обърна с гръб към огъня, вдигна полите на роклята си, наведе си и закачливо погледна Инман с блестящите си сини очи. Закръглените й гърди се полюшваха, напирайки да разкъсат тънкия корсаж. Що за къща на блудници е тая, помисли си Инман.
Третата сестра сложи ръка върху слабините си и се загледа към царевичната нива, после влезе в пристройката и се върна с гребло с дървени зъби. Придърпа жарта настрани и хвърли върху нея питки, увити в царевични листа. Двете момчета се оживиха. Едното се приближи до купчината и каза с равен глас:
— Тесто, тесто.
Определено децата му се сториха някак замаяни. Бяха с хлътнали очи и обикаляха из осветения двор като безмълвни призраци по едни и същи добре познати им невидими пътечки, отъпкани в пръста от босите им крачета. Когато Инман се опита да ги заговори, те нито му отвърнаха, нито го погледнаха, нито дадоха някакъв знак, че са чули гласа му. Инман започна да си мисли, че с думите на момчето край огъня може би се изчерпва целият им речников запас.
Сестрите разгърнаха обгорелите листа и отвътре в студения въздух се вдигна пара. Бяха шест питки с кафява кора, оформени като човечета с големи глави и с всички останали подробности, включително и половите органи, щръкнали между краката им. Девойките хвърлиха шумата в огъня, където тя припламна и изгоря за миг.
— Знаехме, че ще дойдеш — каза Лила.
Двете сестри раздадоха по една питка на момчетата. Те ги разчупиха и взеха да пъхат в устата си късове, колкото юмрук. Като се нахраниха, отново тръгнаха да обикалят по своите си пътечки из двора. Инман ги гледаше, опитвайки се да отгатне какви фигури чертаят стъпките им. Може би това е знак, който не бива да пропуска. Но след малко се отказа. Не му говореха нищо.
Двете момичета взеха останалите четири питки и влязоха в къщата. Лила дойде и застана до Инман. Сложи ръка на рамото му и каза:
— Голям мъж като теб.
Той не знаеше какво трябва да отговори. Накрая свали сухарната си торба с парите и пистолета в нея и я сложи на земята пред себе си. Бе станало съвсем тъмно и той видя жълта светлина, която трепкаше и се движеше колебливо през дърветата на отсрещния хълм — ту разсеяна като сияние, ту във формата на плътна ярка точка. Стори му се толкова странна, че се зачуди дали наистина се излъчва от някакъв външен източник или е просто плод на въображението му.