Ейда изгледа с известно облекчение как гърбът на Руби изчезва зад завоя. Сега имаше целия следобед пред себе си и от нея не се изискваше нищо, освен приятната и до известна степен детинска задача да направи голяма кукла за градината.
Банда врани напоследък „работеха“ в зимната градина. Вярно, че кълвяха младите растения с известна досада, но независимо от това, трябваше да се направи нещо, иначе скоро щяха да изкълват всичко. На двете крила на една врана липсваха пера — две симетрични квадратни петна. Изглежда ги предвождаше и винаги първа отлиташе от нивата или от растението. Останалите бяха просто последователи. „Оскубано крило“ имаше по-силен глас от останалите и успяваше да изрече всички възможни врански думи — от звука на несмазани панти до гъргоренето на гъска, нападната от лисица. Ейда от седмици следеше действията й, а веднъж Руби така се ядоса на поразиите й, че си позволи да изстреля един ценен патрон по нея, макар разстоянието да беше прекалено голямо, за да улучи. Ето защо Ейда с доволство си представяше как нейното плашило ще бъде нещо, което Оскубано крило ще се наложи да взема под внимание.
Със смесени чувства тя каза на глас:
— Животът ми вече включва и следене на птици.
Влезе в къщата. Качи се горе и отвори един сандък, от който извади чифт панталони за езда и тъмнокафяв вълнен пуловер на Монро. После шапката му от боброва кожа и ярко шалче. От тях можеше да измайстори красиво, дори стилно плашило. Но докато стоеше загледана в сгънатите дрехи, успя единствено да си представи как всеки ден излиза и вижда паметника на Монро насред градината. Привечер откъм терасата щеше да е доста мрачна гледка. Страхуваше се, че то ще окаже по-силно и обезпокоително въздействие върху нея, отколкото върху враните.
Ейда върна дрехите в сандъка и отиде в стаята си, където порови из различните чекмеджета и гардероби, и накрая се спря на бледолилавата рокля, която облече последната вечер на партито на река Уондо. Извади и една сламена шапка, френска изработка, която Монро й беше купил преди петнайсет години по време на обиколката им из Европа и чиито ръбове вече се бяха разплели. Знаеше, че Руби няма да одобри тази рокля, не по сантиментални причини, а защото материалът би могъл да се оползотвори по-добре. Ако се среже, могат да се направят възглавници, юрган, калъфки за облегалките на столовете, един куп полезни неща. Ейда обаче реши, че ако им дотрябва коприна, достатъчно други рокли могат да свършат работа. Точно тази обаче искаше да вижда насред градината в слънце и дъжд.
Изнесе роклята навън, върза кръст от два кола за основа и го наби здраво в градината. На върха постави глава, направена от натъпкана със слама и листа стара калъфка за възглавница, на която нарисува лице с боя от сажди и масло от лампата. Навлече роклята на коловете и запълни тялото със слама, после сложи и сламената шапка, за да придаде завършеност. На края на ръката закачи стара пробита ръждива кофа. Отиде до оградата и набра златник и богородичка, с които я напълни.
Ейда се отдалечи и огледа произведението си. Фигурата гледаше към Студената планина, сякаш бе тръгнала на разходка да бере цветя за кухненската маса и изведнъж е била покорена от красотата на пейзажа наоколо. Полите на лавандуловата рокля се полюшваха на вятъра, но единственото, за което Ейда си мислеше, бе как след година навън роклята ще избелее като суха шушулка. Самата тя беше облечена в избеляла басмена рокля и сламена шапка. Чудеше се дали ако някой мине горе по Джонас Ридж и ги види, няма да направи по-добре, ако измежду двете фигури в градината избере плашилото.
Изми си ръцете в легена на верандата и си приготви вечеря от няколко кафеникави резенчета от шунката на Еско, студени бисквити от закуска и парче печена тиква от снощната вечеря. Взе дневника и чинията си и седна на масата под крушата. Когато се нахрани, разлисти дневника — мина рисунката на чапла, на плодове от кучешки дрян, няколко стръка смрадлика, двойка водни паячета — докато стигна първата празна страница; нарисува плашилото, а над него и отскубнатите пера на враната. Написа датата и приблизителния час, също и фазата на луната. В дъното на страницата написа имената на цветята в кофата на плашилото, а в единия празен ъгъл на страницата нарисува част от цвета на богородичката.
Малко след това Руби се появи на пътя. Водеше коня, на чийто гръб бяха закачени шест големи чувала със зелки. Два чувала повече, отколкото е честно, но явно Руби не беше показала излишна гордост, за да прекърши щедрия импулс на Еско. Ейда тръгна към пътя. Руби се приближи до нея, бръкна в джоба на полата си и й подаде писмо.