— Ники…
— Ти… какво правиш тук?
Разбира се, не успях да измисля нищо по-умно!
Кати потрепна, като от удар. Понечи да се изправи.
— Почакай. — Неволно я хванах за ръката. — Прости ми. Благодаря ти, беше ми лошо. Помогна ми. Само се чудех как си влязла.
— Ключалката ти ме познава. — Тя погледна дланта ми с леко учудване. — Ники, та ние бяхме… приятели. Радостно утро, Ник!
Тя беше много симпатична. Само тази къса подстрижка… не ми харесваше и туйто! Затова пък много добри очи, красиво лице, полуразсъблечено тяло. Сега тя беше с къса пола, а лентата, която жените носят вместо риза, беше съвсем тънка и полупрозрачна.
Не, аз наистина я обичах.
И бях готов да я обичам направо тук и сега.
… Нещо в главата ми блокира и в трескавите си опити да разбера собствените си желания, аз попаднах в логическа безизходица.
Какво е това, не ми достигат думите!
За първи път „резервната ми памет“ отказа да поясни какво искам всъщност!
— Кати… — прошепнах безпомощно. — Аз… те обичам.
Тя моментално се отпусна и дори се усмихна.
— Аз също те обичам, Ники. Всичко е наред. Вече се оправяш.
Внимателно измъкна ръка от дланта ми и ме докосна по челото.
Веднага си спомних онази, жената от другата раса, и нежната й ласка…
— Температурата е нормална — каза Кати.
По-добре да си беше мълчала!
— Ставай, мързеливецо! — продължи весело Кати. — Разрешено ти е да се излежаваш, но не злоупотребявай!
Тя стана и издърпа одеялото ми.
Толкова бързо, че не успях да го удържа.
А предишната вечер нямах сили да търся чисто бельо!
— Изкъпи се и се облечи — каза Кати напълно спокойно. — Снощи не си сложил дрехите си в почистващия блок, аз свърших тази работа. Ставай!
Седнах на леглото. Това се оказа неочаквано неудобно — сякаш са му подрязали краката и се е оказало по-ниско, отколкото съм свикнал. Погледнах замислено Кати.
Тя не се смущаваше от голотата ми като онази жена от другата раса. Значи това е нормално?
А какво тогава не е наред?
Защо изобщо не мога да се реша да се изправя?
— Вземи си студен душ — посъветва ме Кати. — Имаш хормонален изблик. Всичко е наред, случва се след стресове.
Нещо в мен се пречупи. Вече без никакво стеснение се изправих и отидох в банята. Там, следвайки препоръките на лекаря, пуснах студената вода и застанах под нея. От малките дупчици в тавана се лееше истински дъжд, аз се въртях под него, вдигах ръце, ловях студените капки. После се облегнах на хлъзгавата стена и застинах.
— Донесох ти дрехи — каза доброжелателно Кати, влизайки. Вратата на банята не се заключваше, или не бях успял да намеря заключващия механизъм. — Нормално ли се чувстваш? Таг каза, че сте изпили две манерки вино, той има леко отравяне…
— Абсолютно нормално — отговорих аз, без да се обръщам.
— Ти имаш по-силна степен на биозащита — предположи Кати. — Организмът ти е отстранил с лекота токсините.
— Кати, имам някакви психични нарушения — казах. — Мен… аз…
Тя чакаше търпеливо, докато намеря думите.
— Чувствам дискомфорт, когато съм съблечен пред теб! — успях да формулирам най-накрая мисълта си.
— Само при мен ли се проявява? — попита Кати с делови тон.
— Ами… предполагам. Вчера, на изследванията, също усещах дискомфорт, когато ти ме гледаше.
— Не се притеснявай. Това е известно явление. Психическа регресия. Понякога се проявява в периода на съзряване, понякога — при силен стрес. Има си специален термин — стеснителност. Обикновено стеснителността е насочена към противоположния пол.
— И сега какво? — попитах глупаво аз.
— Ще мине. Трябва да промениш появилия се при теб лъжлив начин на поведение. Искаш ли да отидем на баня? Имаме още време.
— Както решиш — казах аз.
— Тогава се обличай, ще отидем при Таг.
Може и да беше регрес, но се отпуснах чак когато Кати излезе.
Таг наистина не се чувстваше добре.
— Трябва да се забранят средствата, съдържащи алкохол — мърмореше той и се разхождаше из стаята. В стаята му цареше същият ред, както в моята, но вещите му бяха повече. Нещата, които липсваха при мен, бяха предимно снимки на страховити чудовища по стените и някакви неапетитни вещества в широки плоски съдове. — Това е отрова. Ще подам предложение в Световния съвет от името на целия институт…
— Почакай един ден, току-виж си размислил — засмя се Кати. Тя седеше в едно от креслата, весела и безгрижна. Може би наистина се беше убедила, че всичко с мен ще бъде наред? Или се опитваше да ме развесели?
— Ще почакам! Но няма да размисля! — заяви Таг енергично. — Кога ще докладва Ники?
— Наставникът се е договорил за среща със Съвета в шест часа. Има предостатъчно време дотогава. Искам да отведа Ники на баня.