Но сега не.
Клей скочи, протегнал ръце към гърлото ми. Отместих се и му се изплъзнах. Тялото ми живееше свой живот, аз само следях случващото се, онемял, парализиран наблюдател, на име… на име…
Старшият по барака се вряза в стената, тръсна глава и се обърна. Но аз вече бях до него. Без да бързам, чакайки Клей да замахне отчаяно, осъзнал, че ловецът и жертвата вече са си сменили местата.
Не се бой, не се бой — зашептя в главата ми невидим хор. Познато, почти като управляващите системи, но това беше нещо съвсем друго, съвсем… зная, спомням си…
Улових носещата се към мен ръка — беше не по-трудно, отколкото да хвана носена от вятъра клонка. И хрущенето, когато костите на бившия наставник се счупиха под пръстите ми, беше също така дървено и в него нямаше нищо страшно.
Той закрещя, но в него имаше прекалено много сила и воля, в този възрастен як човек, решил да ме учи как се живее. Ритник в долната част на корема — силен и точен.
Не усещах болка.
Болката е за другите.
Отсега нататък.
Още веднъж прегънах ръката му — в рамото. Това е слаба става, а болката от разкъсващите се мускули е доста по-силна, отколкото от счупената кост.
Бойна трансформация…
Докато стоях над поваления Клей Гартер, към мен се хвърлиха трима. Останалите не се намесиха. Оказаха се по-далновидни.
По удар за всеки. Повече не е необходимо. В корема, в нервните центрове. Не знам къде да удрям, но ръцете ми знаят. Във възлите на парасимпатиковата нервна система, в центровете, които след секунда ще се взривят от нетърпима болка. Три тела, гърчещи се на пода.
Искам още!
Това ми харесва!
— Не-приятел!
Гласът на светлокосия тип е тънък и писклив. Той е успял да изскочи в преддверието и да се върне с лопата. Държи я неумело — изглежда, трудовата терапия не е задължителна за всички в санаториума…
Подложих ръка и спрях блестящото острие с китката си. Ризата ми се скъса, прерязана от острата стомана.
На драскотината върху кожата ми се появи капка кръв.
Хванах младежа за лицето с лявата си ръка, раздирайки кожата от поруменелите му бузи, и го захвърлих към редицата легла. Той вряза главата си в една от металните стойки и застина.
Връщане в режим на мимикрия…
— Благодаря, куалкуа — прошепнах аз на извънземното, пропило тялото ми — тяло на човек от Земята.
Болка. Тежест. Главата ми сякаш ще се пръсне.
В нея има малко земетресение. Пропастта, отсичаща миналото ми, се преобръща, на мястото й започва да расте планина.
Колко боли…
Прекалено много думи. Нови думи. Прекалено много спомени.
Аз не съм Ники Ример!
Аз съм Пьотър Хрумов!
Концлагерът може да се нарече санаториум, но нима това ще промени нещо?
— По местата, нищожества! — изхриптях.
Хората веднага наставаха от масата. Тръгнаха към леглата си, към съмнителната обичайност на отредените им места. Дори тримата, опитали се да помогнат на Клей, се затътриха по-надалече от мен.
— Вдигнете го!
Двамина послушно вдигнаха бившия наставник на едно от леглата.
— Има ли… лекар? — попитах аз вече по-тихо. Един от затворниците нерешително вдигна ръка. — Заеми се… с него.
Седнах до стената и закрих лицето си с ръце.
Прекалено много нови думи. Прекалено бърз преход. Дядо, училището, академията, фирмата, Хикси, изчислителят, Данилов, аларите…
Та аз ги убивах наистина!
— Всичко трябва да изглежда достоверно — каза командващият на червено-виолетовата флота на аларите. — Ще се биеш и ще ни убиваш. Ние също ще се постараем да те убием. Но шансовете ти са огромни. Никой от нас няма да е с брониран екип. Десантниците ще бъдат махнати от борда на флагмана. Ще ти се наложи да минеш през групи от пилоти и техници. Те не владеят прийомите на ръкопашния бой.
— Не искам — отговорих аз на черната мишка.
— Никой не иска да умира. Това е житейски закон. Но понякога се налага да забравяме всички закони…
Главата ми се разкъсваше от болка. Сърцето ми беше забавило своя бяг.
Куалкуа!
Да…
Защо съм толкова безпощаден?
Временно се активираха центровете за агресия. Необходимо условие за боя.
— Ник Ример, бих искал да се обърна към вас…
Отворих очи. Думите не придобиха смисъл веднага. Просто се учех да мисля на двата езика едновременно. Агард Тараи стоеше пред мен. Грозноватият мрачен дребосък с обсипана с лишеи глава. Сега беше свалил плетената си шапка и я мачкаше в ръце.