— Ние всички имаме за какво да се сърдим на останалите — съгласи се влечугоидът. — И всички жадуваме за могъщество. Може би заради свободата… може би заради любовта. Но сега не е време да се отмъщава. Сега е време за действие.
— Какво успяхте да изясните за тази раса?
— Биологически е идентична с хората. Прогресът й е сходен — предимно техническо развитие. Може би и вие бихте станали такива след неколкостотин години. Дошли са отвън.
— От друга галактика ли? — поинтересува се дядо.
— Не знам. Отвън…
Картината на екрана отново се смени. Изчислителят съхраняваше в паметта си огромно количество информация.
… Космосът. Някъде много далече, дори не се вглеждах в съзвездията, просто го усещах. Космосът се въртеше, сякаш обръщаха камерата във всички посоки.
— Това е един от записите, който се съхранява в пленения кораб — каза изчислителят. — Удаде ни се да установим диалог с компютъра на кораба. Беше значително по-трудно, отколкото да се управлява вашата електроника, но се справихме.
Въртенето приключи. Сякаш видяното беше задоволило онзи, който бе снимал.
А може би не видяното, а пустотата наоколо?
Изглежда, нещо отново се раздвижи. А после звездите помръкнаха.
От пустотата се появиха кораби.
Отначало — сипеи от лещи. Пръснаха се във всички посоки, мигновено изчезвайки от полезрението. Не забелязах никакви следи от работа на двигателите — нито факли от изгарящо гориво, нито лилавото блещукане на гравитационните решетки. Нещо съвсем непознато.
После изображението затрепери. Пространството не беше на себе си от това, което се канеше да се появи.
— Майчице Божия! — възкликна Данилов.
Навярно това беше крайцер. И той приличаше значително повече на земните мечти за могъщи бойни кораби, отколкото дисковете на аларите или многостенниците на даенло.
Продълговат колос. Леко обтекаема форма — не за кацане на планети, а по-скоро от естетични съображения… като контурите на морските кораби, например. Крайцерът беше обгърнат от синкаво сияние.
Беше красив като всяка военна машина.
— Силово поле? — попита хрипливо Маша. За всеки по нещо, а за нея — тактико-техническите характеристики.
— Възможно е, но този вид ни е неизвестен — отговори изчислителят. — Може би просто вторично излъчване…
Произнесе последната фраза без никаква увереност.
— Размери? — поинтересува се дядо, когато крайцерът плавно отмина встрани.
— Не ни се удаде да установим точно — призна си виновно Карел. — Нямаме с какво да сравняваме. Ориентировъчно — между десет и двайсет километра.
Горките мънички алари! Ако наистина са строили огромните си кораби, за да преодолеят комплексите от миниатюрните си размери, този кораб е бил много сериозен удар за тях. Никой не е строил такива досега.
Преди всичко защото това не е нужно никому!
Гледахме пет минути как в пространството се появяват все нови и нови крайцери. Изображението постепенно се отдалечаваше, сякаш корабчето, което заснемаше картината, отлиташе все по-надалече и по-надалече.
— Да, това прилича на нахлуване — каза дядо. — Признавам. Или на демонстрация на сила. И не случайно този запис е останал в кораба!
— Предполагам, че той просто е бил първият. Разузнавач. Заснемал е всичко. Изучавал е мястото, през което смятат да проникнат. А после е дал сигнал.
— През опаката страна на пространството?
— А защо не?
Крайцерите престанаха да се появяват. Или разузнавачът бе отлетял твърде далече, за да може да ги заснеме.
— Сега ще стане по-интересно — прошепна заговорнически изчислителят. — Ще пропусна около четвърт час, там няма нищо интригуващо.
Не разбрах веднага какво стана. Изображението затрепери, звездите заваляха върху екрана. После ни заля ослепителна светлина.
Звезда!
Слънцето!
Жълтата звезда сияеше на екрана, не искрица в небето, а диск с такива размери, с каквито е Слънцето, гледано от Земята. Изображението трепереше, сякаш корабът маневрира отчаяно. За миг на екрана се появи планета — подобна на Земята, синьо-бяла, но все пак не Земята. Бях виждал вече доста чужди светове, но тази планета беше ненормална. Имаше нещо странно в нея.
— Това не е просто нахлуване — поясни изчислителят. — По-скоро е експанзия. Миграция. В нашата Галактика е долетяла цяла планетна система.
— Върни изображението — помоли дядо. — Аз нещо…
— Разбирам. — Изчислителят беше самата любезност. Може би той изпитва истински, а не престорени емоции, когато демонстрира знанията си? — Нали няма да възразите, ако направя корекция на изображението? Ще премахна облачния слой и ще изчисля недостъпните участъци?