Разбира се, ние не възразявахме… Планетата се появи отново на екрана и аз потрепнах в креслото си, посягайки неволно към екрана.
Сега, когато влечугоидът беше „изчистил“ изображението и махнал облачната покривка, планетата изглеждаше като глобус. На страната, обърната към нас, имаше два континента.
Единият — квадратен.
А другият — кръгъл.
— Малко ме е страх от раса с такива представи за красота — прошепна Данилов. — Карел? Нали не бъркаш нещо?
Планетата отново се закри от облаци. Но дори и през тях очертанията на континентите си оставаха напълно разпознаваеми.
Квадрат и кръг.
— Не, това е безумие! — възкликна неочаквано рязко Маша. — Та това е нерационално! Не е необходимо! Ако не достига суша, ако имат такова… такова пренаселване… може да се създават нови континенти, плаващи острови, подводни селища, орбитални градове, в края на краищата. Но така, с линия и пергел! Безумие!
Дядо тихо се засмя.
— Забавни наши братя се намериха във Вселената, Карел.
Влечугоидът изпъна гъвкавата си шия. Той много се стараеше по време на разговор да гледа събеседника си в очите, очевидно, предполагайки, че добрите маниери го изискват.
— Само затова привлякохме вас, хора — каза той. — Сигурни сме, че по-близкото запознанство с тази раса ще ви убеди, че външното сходство не е най-важното.
— А може би те просто са луди по геометрията? — попита с упрек дядо. — Вие сте изчислители, а те — геометри. И ето, че са увековечили любимите си форми.
Влечугоидът мисли доста дълго, преди да уточни:
— Шегуваш ли се?
— Да.
— Това е добре. Ако вашият Бог съществува, по-добре да не им дава да измерят Земята. От Австралия, разбира се, ще се получи симпатичен успоредник, а от Америка — триъгълници, но дали това ще ви хареса?
Той се засмя старателно. Аз дори не се слушах в нервното им бърборене. Празно. Всичко е празно. Гледах екрана, към замъглените от облаците континенти. Дори и облаците се движеха над планетата прекалено прецизно. Това не бе просто игра на ветровете, нечии разум беше прикрил едни участъци с плътна облачна покривка, а бе изложил други на лъчите на чуждото слънце.
Геометри?
Космически кораби със съкрушителна мощ, пълен контрол над климата и кората на планетата, технологии, позволяващи да се пренесат през пространството цели звездни системи… джампът, между другото, никога не би позволил това.
Геометри?
Името за расата се оказа удачно. При вида на техния свят не би могло и да ти хрумне друго. Гледах кръглия континент, разположен насред океана, равната му брегова линия. Кой знае защо, бях сигурен: целият му бряг е един безкраен плаж. Обсипан със ситен, чистичък, златист пясък…
Пророчествата са глупост. Във всеки случай винаги съм бил сигурен в това. Но сега, гледайки чуждата планета, виждах себе си на този бряг. Бягащ по границата на прибоя в безнадежден опит да избягам от преследване или да догоня някого. Безкраен бяг по брега, болка в изнемощялото тяло, отчаяние и самота.
Ще бъда там.
Знам това.
— Пьотър!
Обърнах се към дядо и се усмихнах виновно.
— Извинявай. Нещо се разсеях.
— Петя, как оценяваш размерите на планетата?
— Земеподобна — свих рамене аз. — Размерите не са от значение, самият тип на атмосферата, наличието на вода и облаци свидетелства за това.
— Можеш ли да приземиш там совалката?
Погледнах Данилов, но и той, изглежда, чакаше моя отговор.
— Дядо, онова приземяване… беше случайно. Совалките не кацат в пустини и по пътищата.
— А солените езера в Америка?
— Е… извинявай, но там също чистят трасето…
— Андрей Валентинович — изрече изчислителят с упрек, — не мисля, че е необходим партизански набег на планетата на геометрите.
Не само на мен ми беше харесало определението на дядо.
— Раса, толкова развита в областта на космическите технологии, със сигурност има системи за далечно откриване.
— Карел, една совалка, и то с химически двигатели, е прашинка в сравнение с нормалните звездни кораби.
Очевидно дядо не искаше да се откаже от идеята си.
— Андрей Валентинович, ние декодирахме езика им — каза изчислителят.
— Така ли?
— Думата „бдителност“ на езика на геометрите е еднаква с думата „отпуснатост“.
— Брр! — дядо разтърси глава. — Сигурен ли си?
— Отпуснат съм и почивам… бдителен съм и почивам. Звучи по един и същ начин.
— Кажи го на техния език.
— Не мога. Не съм изучавал фонетиката.
— А интересно какво друго има в езика на геометрите?
— Те нямат думата мир — съобщи изчислителят. — Имат само глагол, обозначаващ състоянието борба за мир… придвижване към мира…