— Социално разделение на обществото, феодални владетели, войни, добиване на руди и нефт, изобретяване на барута и напалма…
— Изплуваха ти някакви войнствени асоциации — въздъхна Таг. — Професията си казва думата? Аз бих си спомнил за алхимика Риг Хатерн, Риг Вонящия, и откритото от него плесенно лекарство. Според мен много по-важно за обществото, отколкото напалма. Е, ще продължим ли?
Реших, че има предвид курса по история, но Таг първо ни наля още вино.
— Това нали е вредно — отбелязах аз.
— Е, щом е препоръчано от лекаря… — той леко се смути. — Така, след крепостната ера е била промишлената ера…
— Парните двигатели, електричеството, феодалните владения окончателно са преминали в ясни граници, телеграфната връзка, възниква мореплаването, появява се традицията на наставниците…
— Ето! Отговаряш като на урок! — зарадва се Таг. — Морската ера?
На това място се запънах за секунда. Сякаш ми се наложи да търся аналогии много усилено.
— Първите карти на звездното небе?
— И?
— Навигация… откриването и заселването на квадратния и триъгълния континент… Голямата грешка…
Замълчах.
— Не помниш ли какво е Голямата грешка?
— Не.
Таг въздъхна:
— Ние срещнахме живот там, Ники. Разумен. Рунтавите…
Рунтавите, Изгубените приятели, войната, Голямата грешка, позорът…
— Ние сме ги изтребили — казах аз. — Нали?
— Да, Ники. Това е позор за цялото човечество. Но тогава войната е изглеждала единствен изход. Те са били по-слабо развити, но много способни и агресивни. Лане-късно-разкаялият-се създал чумен щам, който ги изтребил за някакви си четирийсет години.
— Рунтавите са били не-приятели, но ние сме можели да ги направим приятели — казах аз.
— Разбира се! Трябвало е да ги направим приятели! Но още ги е нямало институтите по прогресорство и регресорство. За щастие наставниците разбрали каква е вината на човечеството и решили да я изкупят. Ерата на Обединението, помниш ли?
— Наставничество, ликвидиране на социалното неравенство, атомна енергия, преобразуване на континентите, космически полети… планетите на приятелите. Нали?
— Да. Излезли сме в космоса с примитивни атомни ракети. Цялото човечество, и на трите континента, се е обединило заради тази цел. Полетите към Вътрешната и Външната планета, колониите… спомни си!
— Близките приятели? — попитах аз.
— Правилно. И пак е имало неразбиране, не-приятелство, жертви от наша страна. Но наставниците вече са били разработили концепцията за Дружбата. И сме се сдобили с Близки приятели.
— Какви са те? — попитах аз.
— Обърни се.
Потрепнах от това предложение. Обърнах се бавно. Хората по масите, сервитьорките…
— Приличат ли на нас?
— Много е трудно да се свикне… — каза виновно Таг. — Понякога възстановяваш моментално пропуските в знанията си. А понякога… да, именно зрителните образи са пострадали. Погледни в басейна.
Загледах се в блещукащата тюркоазена бода. И долових едва забележимо мърдане на дъното. Нещо дълго, тънко…
— Те нямат звукова реч — прошепна Таг. — Наистина, могат да чуват. Чувствителността им към вибрациите е смайваща. Безсмислено е да ти превеждам как наричат себе си, ще прозвучи като „хора“. Така че ги наричаме „гъвкавите“.
— Гъвкавите и малките — казах аз. — Нали?
— Да. Но в Родината почти няма малки, условията са прекалено тежки за тях. Трябва да отидеш до Вътрешната планета. Или да наминеш през посолството на малките.
— По-добре да ги видя на картинки — отговорих. Стана ми някак неприятно от това лениво плъзгащо се по дъното на басейна тяло… гъвкавите…
Пресуших чашата и извърнах поглед от близкия приятел.
— Да поръчам ли още вино? — попита Таг.
— Поръчай.
… Тръгнахме си от ресторанта в един през нощта. Изпихме още една манерка вино и този път сервитьорката ни изгледа съвсем осъдително. Изглежда, освен нас никой не пиеше. Но това не пречеше на хората да се веселят. В полумрака, под светлината на разноцветните огънчета от басейна и фенерите и отблясъците от светилниците, започнаха танци. Отнякъде се разнесе музика — не разпознавах мелодията, но мотивът беше лек и ритмичен. Таг ми предложи да се включим в танците, но аз отказах. Нещо не се доверявах на способностите си да си спомня сложните движения.
Ще ми се наложи да се уча да танцувам отново. Ще ми се наложи да уча много неща.
… Тръгнахме си заедно с последните посетители. Дойде открита платформа за сервитьорите, те събраха от масите мръсните съдове, загасиха светилниците и се качиха. Девойките бяха по-тихи, явно се бяха уморили по време на вечерта.