Отговор никому човекът не е дал. Самият той на този въпрос не знаел отговора, и сега не го знае. Но нараствал интересът в него, и от Бога започнал човекът да изисква на въпроса отговор. Не случайно не отговарял Бог. Да вразуми опитвал се човека, като молел от мислите си да премахне въпроса:
— Мой сине, моля те, твори. На тебе дадено ти е в земни простори и в други светове да твориш. Помисленото от мечтите ти ще се реализира. Моля те само за едно, не анализирай, със сила каква се върши всичко.
— Анастасия, не ми е ясно защо, Бог даже на човека, сина свой, не е поискал да обясни за техниката на творението?
— Аз мога само да предположа. Дори на своя син като не давал отговор, Бог от беди да го опази искал, предотвратявайки война вселенска.
— Не виждам връзка никаква между отсъствието на отговор и вселенската война.
— Ако би била разкрита тайната на сътворението, то би могло на други планети вселенски, равни на земните по сила да възникнат форми на живот. Двете сили биха поискали да се изпитат една друга. Възможно би било да бъде мирно състезанието, но възможно и да бъде подобно на земните войни. И тогава да започне би могла война вселенска.
— Действително, и нека по-добре на Бога техниката на творене да си остане тайна. Дано и без подсказване, да не я разгадае някоя от същностите.
— Аз мисля, че не ще я разгадае никой и никога.
— Защо си тъй уверена?
— Тя е такава тайна, че ясна е, и едновременно я няма, и едновременно е не една. Увереност ми дава и самата дума «сътворение», когато втора дума добавиш към нея.
— Каква?
— Втората дума е — «вдъхновение».
— Е и какво? Какво могат да значат двете думи заедно?
— Те…
— Не! Стой! Мълчи! Помня как ти говореше, че мислите, а значи и словата не изчезват никъде, а в пространството наоколо витаят и да ги чуе всеки може. Така ли е ?
— Така.
— И същностите да ги чуят могат?
— Да.
— Тогава мълчи. Защо да им подсказваш?
— Владимир, не се безпокой, само малко като открия от тайната, може би, ще мога да покажа безсмислието и безплодността на опитите им непрестанни. За да разберат и да престанат да безпокоят човека.
— Е, щом е така, кажи, какво ще значи «сътворение» и «вдъхновение»?
— Сътворение значи, че Бог като творил използвал е частички от енергиите всички във Вселената и своя, и даже ако заедно се съберат всичките същности вселенски, за да сътворят подобно на Земята, една енергия не ще им достигне. Тази, която присъща е като идея на Бог, и е родена в Божествената му мечта. А «вдъхновение» ще значи, — в порив на вдъхновение се вършели творенията. Кой от ваятелите и художници велики, творили вдъхновено, след туй ще се опита да разкаже как четка е държал, какво е мислел, и къде стоял е, — вниманието на туй не е обръщал, погълнат от работата си. Освен това, има и енергия на Любовта, изпратена от Бога на Земята. Тя е свободна, не подвластна никому и, вярна на Бог, тя служи само на човека.
— Колко е интересно всичко, Анастасия! Мислиш ли, дали ще чуят тези същности, ще разберат ли?
— Ще чуят, и може би ще разберат.
— И това, което говоря аз, също ли ще чуят?
— Да.
— Тогава ще им направя равносметка. Хей, същности, сега да ви ясно! Не се залепяйте за хората. Не ще да разгадаете замисъла на Твореца! Е как е, Анастасия, добре ли им го казах?
— Много точно прозвучаха последните ти слова: «Не ще да разгадаете замисъла на Твореца!»
— А те отдавна ли опитват се да разгадаят?
— От момента, когато земя и хора са се появили, така до днешен ден.
— И с какво са навредили на Адам или на нас техните опити?
— В Адам и Ева са вселили гордост и егоизъм. И да ги убедят могли в лъжлива догма: «Да се създаде по-съвършено нещо от вече съществуващото, трябва да се разглоби и да се види как функционира творението съществуващо». Твърдели често: «Строежа опознай на всичко, тогава над всичко ти ще бъдеш». Надявали се, че когато Адам започне да анализира творенията Божии, строежа да осмисля и предназначението им, с ума ще разбере взаимовръзката в какво е между творенията. Те произведените мисли на Адам ще видят и ще разберат, как подобно на Бог ще могат да творят.