В началото Адам внимание на съветите не обръщал и на молбите. Но веднъж, Адам да посъветва Ева решила: «Аз чувам, гласове твърдят, че по-прекрасно и по-лесно у нас всичко ще се получава, когато опознаеш строежа вътрешен на всичко. Защо тъй упорито със съветите не се съгласяваш? Не е ли по-добре да ги последваш поне веднъж?»
Първо дървесно клонче с прекрасни плодове счупил Адам, после… После… виждаш сега и сам, че спряла е творящата мисъл на човека. И досега той все анализира и разваля, опитвайки да опознае строежа на всичко и спрялата му мисъл строи все примитивно.
— Анастасия, спри. Съвсем неясно стана. Защо ти смяташ, че спряла е човешката мисъл? Когато нещо се анализира, напротив смята се, че нещо ново се познава.
— Владимир, човекът е така устроен, че не се налага да анализира нищо. В него… Как да го кажа по-ясно? В човека, в зашифрован вид се пази всичко. А шифърът разкрива се тогава, когато включва се мечта във вдъхновение творяща.
— Е, все едно пак не е ясно, каква вреда може да има от анализите и защо те спират мисълта. Ти по-добре дай пример.
— Да, правилно. Ще се опитам с пример. Представи си, че пътуваш към цел определена с колата си. Но изведнъж ти идва мисъл, да видиш как двигателят работи, и какво завърта колелото. Ти спираш своя автомобил и започваш да разглобяваш мотора му.
— Е, ще разбера, какво и що, а после сам ще си го ремонтирам. Какво тук лошо има?
— Но нали, докато разглобяваш, е спряно движението ти. Навреме ти целта не ще достигнеш.
— Затова пък повече ще знам за машината. С какво е лошо новото знание от мен придобито?
— Защо ти е то? Не да ремонтираш е твоето предназначение — а да се наслаждаваш на движението и да твориш.
— Неубедително ти почна да говориш, Анастасия. Нито един шофьор с тебе не ще се съгласи. Е, може би тези, които карат нови чуждестранни марки, японски, или «Мерцедес», те рядко се повреждат.
— Творенията Божии не се повреждат и сами способни са да създадат на себе си подобни, така че за какво е нужно да ги разглобяваш?
— Как защо — поне от интерес.
— Прости ми, Владимир, ако неудачен се оказа примерът ми. Позволи ми друг да ти представя да опитам.
— Опитай.
— Пред теб стои жена прекрасна. Влечение към нея в теб гори, тя ти допада. И ти не си й безразличен, и в творение да се съедини с теб тя стреми се. Но миг преди порива на двама ви към съединение и сътворение, на теб ти идва мисъл да разбереш жената от какво се състои. Как вътре органите й работят. Стомаха, дробовете. Какво яде и какво пие. Как в момент интимен това ще заработи?
— Край. Нищо повече не казвай. Хубавичък пример намери. Няма да има близост, и творение. Няма да се получи, когато дойде тази проклета мисъл. Веднъж и с мен се случи. Дълго ми харесваше една жена, но тя не се отдаваше, а щом се съгласи, аз изведнъж помислих, как по-добре да сторя всичко, и някак си се усъмних в способностите си. Така и нищо не се получи. Беше такъв позор, че и страх изпитах. Питах приятел после и с него се беше случвало. Дори при лекар ходихме. Лекарят ни каза, че е заработил психически някакъв фактор. Не трябвало да се съмнявам и да се старая да разбирам, какво и що. И мисля заради този фактор, пострадали са мъже не малко. Сега разбирам: всичко е заради тези същности, заради Адам, на Ева заради съвета. Постъпили са лошо те тогава.
— Защо виниш само Адам и Ева? Ти виж сега Владимир, не продължава ли човечеството упорито само тази грешка да повтаря, заветите на Бог като нарушава? На Адам и Ева последствията не били са ясни, но защо сега човекът продължава все тъй упорито всичко да разваля? Живите творения да разрушава? Днес! Когато са последствията тъй явни и печални.
— Не зная. Може да е нужно някак да се раздрусат всички? А то сме се зациклили в разбори непрестанни. Сега си мисля — напразно все пак Бог не е наказал Адам и Ева както трябва. Да беше зад тила Адам ударил, че от главата глупостите да избие, заради тях и днес човечеството страда. А Ева с камшик да беше шибнал по меките части, да спре съветите си.
— Владимир, Бог пълна свобода е дал на човека, и в мислите си наказания от себе си не е предвидил. Освен това в мислите стореното, с наказание не се изменя. Деяния погрешни ще се извършват дотогава, докато първоначалната не се изменя мисъл. Кажи, например, ти как считаш, кой смъртоносната ракета е изобретил и ядрената й бойна глава?