— Къде си виждала в чистачката богиня? Тези, които нещо струват, блестят в конкурсите по красота, в разкош потъват, да се оженят за тях всички искат. Но само за богати те се омъжват. А грозничките и на бедния не трябват.
— Всяка жена си има красота. Не всеки път е дадено да се разкрие. Тази красота велика, не можеш да измериш, като талия например. Дължината на краката, гръдният размер, цвят на очите тука не са важни Тя е отвътре у жената, и в младо момиче, и у дама престаряла.
— Как пък не, и в престарели дами. Какво ще кажеш и за бабите пенсионерки! Те според теб също ли са прекрасни богини?
— По своему и те прекрасни са. И независимо от унижения житейски и преломи множество в съдбата, всяка жена, която започнали са баба да наричат, възможно е внезапно сутрин някоя, да осъзнае, със зора да се събуди и да се разходи по росата, с лъч осъзнатост на слънцето да се усмихне и тогава…
— И какво тогава?
— Да се влюби в нея някой да накара. Любима самата тя да бъде и да му отдаде на любовта си топлината. — На кого?
— На оня единствен неин, който богинята в нея ще може да осъзнае.
— Такова не се случва.
— Случва се. Попитай възрастните. Ще узнаеш, колко романи пламенни при тях се случват.
— Ти сигурна ли си, че могат да променят света жените?
— Способни са! Способни без съмнение, Владимир. Изменяйки приоритетите на своята любов, те като творение Божие съвършено, ще върнат на земята нейният прекрасен изначален вид, земята цяла ще превърнат в градина цъфтяща на Божествената мечта. Те са творения на Бога! На земя Божествена прекрасни са богини!
Три молитви
— Анастасия, ти за Бог говориш, а как му се молиш? Или не молиш се съвсем? Много хора в писмата си искат за това да питам.
— Владимир, какво разбираш под думата «молиш»?
— Как какво? Нима не е ясно? Да се молиш… значи да се молиш. Ти какво, не разбираш ли значението на тази дума?
— Едни същи думи, по различен начин се възприемат от хората и смисъл се усеща различен в тях. За да говоря самата аз по-ясно те попитах как разбираш ти молитвата?
— За смисъла й не съм мислил много. Но все пак една молитва главна знам наизуст и понякога я казвам — за всеки случай. Някакъв смисъл явно в нея има, щом мнозина си я казват.
— И какво? Научил си молитва, а не си поискал нейния смисъл да разбереш?
— Не че не съм искал, а някак не съм се замислял над смисъла. Мислех, че е ясен за всеки, за какво да се замислям? Молитвата това е просто с Бога разговор.
— Но ако за главната молитва се разбира, че е с Бога разговор, кажи как може с Бога — свой Отец без смисъл да говориш?
— Не знам как. Ама ти какво наистина се хвана с този смисъл? Сигурно той е бил известен на тези, които молитвата написали са.
— Но ти нали от свое име с Отеца свой би искал да говориш?
— Разбира се. Всеки с Отеца искал би от свое име да общува.
— Но как «от свое име», като при това се произнасят думи чужди, че и без да се замисляш, какво зад тях стои?
Мен отначало малко ме раздразни придирчивостта на Анастасия относно смисъла на научената от мен молитва, но после на самия мен ми стана интересно да определя заложения в молитвата смисъл. Защото като от само себе си в главата ми се появи мисъл: «Как се получава така? Молитва съм научил, повтарял съм я не е един път, а ето че над това, което е в нея, почти не съм мислил. И би било интересно да разбера, щом съм я научил».
И казах на Анастасия:
— Е, добре, аз ще помисля някога над смисъла.
А тя в отговор:
— Защо «някога»? Нима сега, ето тук, не би могъл да кажеш своята молитва?
— Защо да не мога? Мога разбира се.
— Тогава Владимир, кажи тази молитва, която сред всичките ти главна назова, и чрез която си опитвал да говориш с Отеца.
— Ами че аз само една и знам. И я научих затова, защото сякаш за главна я считат другите.
— Нека е така. Кажи молитвата си, а аз ще проследя за мисълта ти.
— Добре. Слушай.
Аз казах на Анастасия молитвата «Отче наш», където ако си спомняте, словата са такива: