Въобще, при гостуванията ми при Анастасия, не помня случай, да сме сядали специално да се храним. Опитвах пътьом това, което тя ми предлагаше, и нито веднъж не изпитах глад. Но този път…
Сигурно дълго съм размишлявал над смисъла на произнесената от Анастасия молитва и затова не съм забелязал, кога е успяла да подреди, както се казва, голяма маса.
На тревата, върху различни големи и малки листа, лежаха ястия. Те заемаха площ повече от квадратен метър. И всичко беше много красиво подредено и украсено. Клюква, червени боровинки, малини, касис, френско грозде, сушени горски ягоди, сушени гъби, някаква жълтеникава кашица, три малки краставички и две червени доматчета. Множество снопчета от различни треви, украсени с цветни листенца. Някаква бяла течност, подобна на мляко беше налята в дървено малко коритце. Питки, направени неясно от какво. Мед на пита, посипан с разноцветни зрънца от цветен прашец.
— Седни Владимир, опитай хляба насъщен, който Бог ни е дал, — покани ме Анастасия, като усмихваше хитро.
— Колко хубаво! — не сдържах възторга си аз. — Точно както трябва, толкова красиво си наредила всичко. Също като добра домакиня за празник.
Анастасия се зарадва на похвалата като дете, засмя се, без да откъсва очи от собственото си сервиране, и изведнъж плесна с ръце и възкликна:
— Ох-ох, ама че съм добра домакиня, забравила съм подправките. Ти обичаш люти подправки. Обичаш, нали?
— Обичам.
— А добрата домакиня ги забрави.
Тя се огледа край себе си, отиде малко встрани, нещо откъсна в тревата. После на друго място, после сред храстите нещо откъсна и скоро постави между краставиците и доматите малко снопче, подредено като букетче от различни видове тревички и каза:
— Това са подправки. Те са люти. Ако поискаш,опитай. Сега вече има всичко.Ти опитай от всичко по малко, Владимир.
Аз си взех краставица, погледнах разнообразните храни от тайгата и казах:
— Жалко, че няма хляб.
— Има хляб, — отговори Анастасия, — ето виж. — И ми подаде някакъв корен. — Това е корен от репей, аз така съм го приготвила, че той ще ти замени и вкусния хляб, и картофите, и морковите.
— Не съм чувал, репеят да се яде.
— Ти опитай. Не се безпокой, по-рано от него са готвили много вкусни и полезни блюда. Ти опитай първо, аз съм го киснала в мляко. Омекотих го…
Исках да попитам, откъде е взела мляко, но като отхапах от краставицата… Замълчах, и така докато изядох цялата краставица и без хляб. Коренът, заменящ хляба, взех от Анастасия, но така и не го опитах, а го държах в ръка, докато не изядох цялата краставица.
Разбирате ли, тази обикновена на вид краставица в действителност силно се отличаваше по вкус от тези, които по рано бях ял. Краставицата от тайгата имаше приятен, на нищо не приличащ аромат. Вие сигурно знаете, колко се отличават по вкусови качества и аромат краставиците, отгледани в парници от тези растящи под открито небе в градините? Отгледаните върху открита почва са много по-хубави и на вкус и по аромат. Краставицата на Анастасия също, а може би и повече се отличаваше от всичко, което бях ял дотогава. Бързо си взех домат, опитах го и веднага го изядох целия. И неговият вкус беше необикновено приятен. И той превъзхождаше по вкус всички домати, които бях ял по-рано. Нито краставицата, нито домата не изискваха сол, сметана или масло. Те бяха вкусни просто така. Като малините, ябълката или портокала. Никой няма да вземе да подслажда или да посолява ябълка или круша.
— Откъде си взела тези зеленчуци, Анастасия? В селото ли ходи? Що за сорт е това?
— Сама съм ги отгледала. Харесаха ти, нали? — попита тя.
— Да ми харесат?! Аз такива ям за пръв път. Значи ти си имаш градина, парник? С какво разкопаваш лехите, откъде вземаш тор, от селото ли?
— От селото аз само семена съм взела, от една позната жена. Подбрах им място сред тревите, и те пораснаха. Доматите посадих през есента, после ги крих под снега, а през пролетта те израснаха. Краставичката посадих през пролетта, и те успяха да узреят.
— То защо са такива вкусни, сортът ли им е нов?
— Обикновен сорт. Те се отличават от градинските защото, когато са израствали са получили всичко необходимо. В условията на градината, когато растенията се отделят от съприкосновение с останалите видове, когато ускоряват растежа им с различни торове, те не могат да съберат в себе си всичко необходимо и да станат самодостатъчни, за да се харесат на човека.
— А млякото откъде е, питките от какво са? Мислех, че ти изобщо не употребяваш животинска храна, а тук има мляко…
— Това не мляко от животно, Владимир. Млякото пред теб е дадено от кедъра.