— Как кедъра? Нима дървото е способно да дава мляко?
— Способно е. Само че далеч не всяко. Кедърът например, може. Опитай, в тази напитка се съдържа много нещо. Не само плътта може да храни, стоящото пред теб кедрово мляко. Не изпивай наведнъж всичко, опитай две три глътки, иначе няма да поискаш нищо повече да ядеш, наситен с едно само.
Аз изпих три глътки. Млякото беше гъсто, с приятен, леко сладникав вкус. Освен това от него се излъчваше топлина, но не такава, както от подгрято краве мляко. Непонятна, нежна топлина съгряваше всичко отвътре, и стори ми се, че променя и настроението.
— Вкусно е това кедрово мляко, Анастасия. Много вкусно! А как може да се «дои» кедъра, за да се получи това?
— Не се дои. Млечните ядки със специална пръчица в дървено хаванче е необходимо да се стрият спокойно и съсредоточено, с добро настроение. И жива, изворна вода да се добавя по малко, така и ще се получи млякото.
— И какво, никой ли от хората не е знаел по-рано за това?
— Преди много хора са знаели, но и сега в селцата в тайгата понякога пият кедрово мляко. В градовете съвсем друга храна предпочитат, не толкова полезна, колкото удобна за съхранение, транспортиране и приготовление.
— Вярно говориш, в градовете всичко бързо трябва да се прави. Но това мляко… какво дърво е този кедър! Един само кедър може да даде и орехи, и масло, и брашно за питки, и мляко.
— И още много необичайни неща може да даде кедърът.
— А какво необикновено например?
— Най-прекрасни парфюми от неговото ефирно масло могат да се правят. Самодостатъчни и целителни парфюми. Никакви изкуствени не ще могат да надминат техния аромат. Ефирите на кедъра сами по себе си представляват духа на Вселената, и са способни да лекуват плътта, да служат като преграда за лошото пред човека.
— Ти можеш ли да кажеш как да се получат такива парфюми от кедъра?
— Мога, разбира се, Владимир, но ти, моля те още малко хапни.
— Протегнах се да си взема домат, но Анастасия ме спря.
— Почакай Владимир, не яж така.
— Как?
— Различни неща приготвих за теб, за да ги опиташ първо и той да те полекува.
— Кой «той»?
— Твоят организъм. Когато опиташ всичко, той ще си отбере сам най-необходимото. Ти ще поискаш да хапнеш повече от отбраното. Твоят организъм сам ще определи какво не му достига.
«Виж ти, — помислих си, — за пръв път тя изменя на принципите си».
Работата е в това, че Анастасия два пъти ме беше лекувала от някакви вътрешни болежки. Не знам точно какви, но ги усещах като силни болки в стомаха, черния дроб и белите дробове. А понякога и навсякъде изведнъж. Болките бяха силни, и обезболяващите таблетки не винаги помагаха. Но аз знаех: като пристигна при Анастасия тя ще ме излекува, при нея бързо става. Но да ме лекува за трети път тя отказа. Даже болката изцяло с погледа си не премахна, заяви, че щом не променям начина си на живот и не премахвам това, което способства за заболяването, то и не бива да ме лекува, тъй като лечението в този случай само пречи. Аз много й се обидих и не повторих молбата си за лекуване.
Като се върнах, все пак започнах да пуша по-малко и алкохола ограничих. Даже погладувах няколко дни. По-добре ми стана. И си помислих тогава, че не е задължително всеки път да се обръщаме към лекар или лечител, може и сами да се вземем в ръце, когато болката ни притисне. По-добре, разбира се, да не ни притиска. До край сам да се излекувам не можах, но и помощ от Анастасия реших да не искам, а тя, значи сама се е съгласила.
— Ти нали каза, че няма повече да ме лекуваш и даже да премахваш болката.
— Няма да премахвам повече болките ти. Болката — това е разговор на Бога с човека. Но така, като сега — може, аз ти предлагам храна, това не противоречи на естеството, а противоречи на него.
— На кого «Него»?
— На този, който създава вредоносни програми за човека.
— Каква вредоносна програма? За какво говориш?
— За това, че ти Владимир, както и болшинството от хората се храниш по установена програма. Много вредна програма.
— Може и някой да се храни по програма. Много такива има — за отслабване, за напълняване. Но аз се храня, както сам искам. Дори не съм чел някоя програма. Отивам в магазина и си избирам сам, това което ми хареса.
— Така е, ти избираш като отидеш в магазина, но избираш само от предлаганото в магазина.
— Е да… В магазина сега всичко е удобно разфасовано, опаковано. Понеже конкуренцията е голяма, всеки се старае да угоди на купувача, всичко се прави за удобството на клиента.
— Смяташ ли, че всичко е направено за удобството на купувача?