На събралите се три песни изпял баща ми. На справедлив управник образа създал в едната, нарекъл го Египет. А в другата бил образа на общество щастливо на хора, заедно живеещи. В третата песен — любещо семейство, деца щастливи в него, майки и бащи, всички живеещи в страна необичайна.
Обикновени, на всички познати слова имало в трите песни. Но от тях такива фрази се строяли, че слушащите ги стояли със затаен дъх. В гласа на баща ми и мелодия звучала. Тя зовяла, мамела, увличала и образи живи създавала.
Още държавата Египет не съществувала наяве, не се издигали все още храмовете й, но баща ми знаел, впоследствие че всичко ще се появи, щом мисъл и мечта в човека се слеят в единство и призовават към това. И вдъхновено пял баща ми, познаващ тази необикновена сила, което нам е подарил великият Творец. Пеел баща ми силата владеещ, която отличава от всичко човека, която над всичко нему дава власт, и а човека позволява да се нарича на Бога син, а също и творец.
Поетите-певци, с плам вдъхновен, в различни племена песните пяли. Образи прекрасни хората привличали, и от места различни в племето Египет хора отивали.
Само след пет години от неголямо племе, Египетска държава се родила. Останалите племена, почитани по-рано като по-значими, просто се разпаднали. И войнствени управници против разпада да направят нещо не могли. Слабеела властта им и изчезвала, и побеждавало ги нещо, но нямало войни.
Привикнали в материя да се сражават те не знаели, че образите са от всичко по-силни, онези образи, които на човешката душа били по нрава, онези образи, които сърцата да увличат са могли.
Пред образа дори единствен, но искрен и незатъмнен от постулати меркантилни, са безполезни земните войски, и дори въоръжени с копия или с което и да било оръжие смъртоносно, победени все пак ще бъдат всичките войски. Пред образа войските са безсилни.
Укрепвала Египетската държава, разраствала се. Жреците нейният управник — фараон назовали… Уединени в храмове от суета човешка, жреците създавали закони, които да следва и фараонът управник задължен бил. И всеки жител ги прилагал с желание. По образа живота свой равнявал всеки.
И в главния храм, между жреци върховни, живял баща ми. Години деветнадесет жреците от него се обучавали. Науката, от всички най-висша стремели се да опознаят — как образи велики да творят. От благи намерения обзет, баща ми се стремил искрено всичко да разкаже. И жреците усвоили цялата наука или част от нея — сега не е ясно, а и да се уточнява няма смисъл.
Веднъж след деветнадесет години, жрецът върховен събрал при себе си жреците приближени. Те влезли чинно в главния храм, където нямал достъп даже фараона.
Тържествено седял на трона жрецът върховен, останалите всички по-ниско седяли. Седял с усмивка сред жреците и баща ми. Замислен и в себе си съсредоточен, създавал той поредна песен, рисувал образ нов или пък стария укрепвал.
Върховният жрец заговорил пред събралите се:
— Познахме ние велика наука. Тя позволява да се управлява целия свят, но за да остане завинаги над всичко наша власт, дори трошица знание извън тези стени не бива да отдаваме. Език свой трябва да си създадем и между себе си на него да говорим, за да не може, даже и случайно някой от нас да я издаде.
Множество трактати и на езици разни ще изпратим на народа. Да се чудят всички и да мислят, че ние всичко казваме. И ще излагаме науки множество чудесни и открития така, че по-далеч от главното да се отдалечават и простолюдието, и управниците. А мъдреците във вековете идващи нека да учудват другите с трактати умни и с науки. При това от главното сами да се отдалечават, и другите от главното по-далече да отведат.
— Нека бъде тъй, — с върховния се съгласили всички. Само моят баща мълчал.
И жрецът върховен продължавал:
— Още един въпрос да се реши е нужно незабавно. Постигнахме след деветнадесет години учене, как образи да се творят. Всеки от нас сега способен е да сътворява образ, който може да променя свят, да разруши държава или да укрепи, — и все пак загадката остава. Дали някой от вас ще може да ми каже защо различна сила има образът творен от всеки? И защо във времето тъй дълго ние творим?-жреците мълчали. Отговор никой не знаел. Върховният пак продължил, леко глас повишил, и жезълът е ръката му треперел от напрежението, когато той на всички казал: