— Между нас един способен е образи бързо да твори, и силата им ненадмината остава. Той всички нас години деветнадесет учи, но си остава нещо недоизказано. Необходимо е да разберем, че между себе си ние не сме равни. Не санът, който някой от нас има е важен. И нека всеки знае, че между нас един способен е над всички ни да властва незримо и тайно. Той има свобода със силата на образа, който е способен да сътвори, всеки да възвеличае, но и да убие. Един способен е съдбите на държави да реши. Аз, върховният жрец, с властта, която ми е дадена, мога да променя съотношението на силите. Затворени са вратите на храма, в който сега седим. Отвън вярната стража, без моя заповед на никого вратите няма да отвори.
Жрецът върховен от трона станал, бавно вървял и чукал с жезъл по каменните плочи и се насочил към баща ми. По средата на залата внезапно спрял и гледайки баща ми, заговорил:
— Сега ще избереш от два, един единствен твой път. Ето първият. Сега за всички ти ще разкриеш на своите образи силата тайна, ще ни разкажеш, как и с какво ги твориш, и тогава ще станеш втори след мене жрец, а щом си отида — ти ще бъдеш пръв. Ще се прекланя пред теб всичко живо. Не разкриеш ли тайната своя обаче, втори път се открива пред тебе. Той води само към тази врата.
Жрецът показал вратата, от залата в храма към кулата водеща, която била без прозорци и нямала втора врата. Кулата тази, висока и със стени гладки, с площадка най-горе била, а от нея, в един определен ден от годината отецът ми, или друг жрец, пеел пред народа събрал се.
Върховният, на баща ми показвал врата към кулата и добавил:
— Ще влезеш през тази врата и никога няма да излезеш. Ще заповядам вратата да бъде зазидана, и само малко прозорче ще бъде оставено там, и през него само малко храна всеки ден ще получаваш. Когато настане време, и хора край кулата се съберат, на площадката ти ще излезеш пред тях. Ще излезеш, но няма да пееш сътворявайки образи. Ще излезеш за да те видят хората и да не се безпокоят, да не възникват слухове за твоето изчезване. Ще можеш само със слова да приветстваш народа. Ако песен творяща да изпееш посмееш, то дори за една, няма да получаваш храна и вода за три дни. За две-шест дни няма да получиш храна и вода, и сам на смърт ще се осъдиш. Сега реши, от двата кой път ще избереш?
От своето място спокойно отецът ми станал. На лицето му нямало страх, нито упрек, само тъга като бръчица лека се спуснала. Покрай жреците седящи в редица минал той, в очите на всеки погледнал. И във всеки чифт очи, видял жажда за познание. Познание, но и алчност имало в тях. Към върховния жрец плътно баща ми пристъпил, погледнал в очите му. Суровите, горящи от алчност очи, жрецът не отклонявал, с жезъл по камъните удрял и слюнка пръскайки, сурово повторил на баща ми в лицето:
— Решавай бързо, кой път от двата ти избираш.
Без страх в гласа и без упрек спокойно отвърнал баща ми:
— По воля на съдбата може би, избирам аз път и половина.
— Как може да се избере това, — завикал жрецът, — смееш и да се присмиваш над мен и всички, които са сега в храма велики!
Баща ми към вратата, водеща към кулата тръгнал и като се обърнал на всички отвърнал: — Да се присмивам и да ви обиждам, повярвайте ми, даже не съм мислил. По воля ваша в кулата завинаги отивам. Преди това на всички тайната ще разкрия, така както я зная и мога, но това не ще промени съдбата ми. Затова и казах, че избирам път и половина.
— Тогава говори! Не се бави! — гласовете на скочилите от местата си жреци отекнали под сводовете в храма. — Тайната къде е ?
— Тя е в яйцето, — спокойно отговорът прозвучал.
— В яйце? В какво яйце? Обясни! — събралите се питали баща ми, а той опитвал се да отговори.
— От яйце кокоше, кокоше пиленце ще порасте. От патешко яйце ще се излюпи патенце. Яйцето на орлица на света ще донесе орел. Каквито себе си почувствате, това от вас ще се роди.
— Аз чувствам! Аз съм творец! — върховният внезапно викнал. — Кажи как от всичките най-силен образ мога да творя?
— Ти не говориш истината, — отговорил на жреца баща ми, — не вярваш сам, в това, което казваш.
— Но откъде ти би могъл да знаеш, колко е силна вярата у мен?
— Творящият не би изисквал никога. Творящият способен е да дава сам. Ти искаш, а това ще значи, че си в черупка на неверие…
Баща ми тръгнал, вратата се затворила след него, входът след туй зазидали, по заповед на жреца. В малко отворче и веднъж на ден подавали храната на баща ми. Оскъдна била храната и не винаги достатъчна била водата. А преди деня, когато трябвало пред кулата да се сбере народа, да чуе нови песни и сказания, на баща ми три дни не давали храна, само вода. Така жрецът върховен заповедта първоначална изменил. Заповядал тъй, за да отслабне и да не пее нова творяща песен на събралите се моят праотец.