Когато множество народ пред кулата в деня събрал се, излязъл моят праотец пред хората на кулата висока. Весело гледал той тълпата чакаща. Не казал нито дума за съдбата си на хората. Просто запял. Песен се леела с ликуващ глас, формирал се нов образ необичаен. Слушал внимателно събраният народ. Завършил песента отецът мой и тутакси подхванал нова песен.
Пял целият ден певецът от високото. Към залеза щом приближил денят, на всички казал: «С изгрева нов ще чуете и нови песни». Пял пред хората моят отец и през втория ден. Народът не знаел, че вече и вода, в тъмницата живящ певец не получавал.
Докато слушах разказа на Анастасия за нейния далечен праотец, на мен ми се прииска да чуя поне една от песните, които той пеел, и я попитах:
— Анастасия, ако ти можеш в такива детайли да възпроизведеш всички сцени от живота на своите прародители, то значи и песента ще можеш да изпееш? Тази песен, която пеел на хората твоят праотец от кулата.
— Всички песни аз чувам, но достоверен превод е невъзможен. Не достигат много думи. А и много от думите днес имат смисъл друг. Освен това ритъмът на поезията, звучаща тогава, е трудно със сегашни фрази да се създаде.
— Колко жалко, искаше ми се да чуя тези песни.
— Владимир, ще ги чуеш.Те ще възкръснат.
— Как ще възкръснат? Нали казваш, че преводът е невъзможен?
— Буквално да се преведе не може. Но може нови да се създадат, същите по дух и смисъл. Тях ги създават бардовете днес, като използват слова на всички ви известни. Една, последната, която пял отецът ми, ти вече си слушал.
— Чувал съм я? Къде? Кога?
— Изпрати ти я бардът от Егоревск.
— Той изпрати много…
— Да, много, сред тях обаче една е сходна много, на тази последната…
— Но как могло е да се случи това?
— Приемственост във времената има.
— Каква е тази песен, думите какви са?
— Сега ще разбереш. Ще ти разкажа по реда.
Когато бащите разберат…
По изгрев вдигнал се на кулата баща ми и на третият ден. Той се усмихвал като гледал тълпата хора. С очи все търсел някого сред тях. Пътуващи певци приветствено му махали и инструментите си вдигали нагоре, и струните трептели под ръцете вдъхновени. Баща ми се усмихвал и още по-внимателно разглеждал тълпата с очи. Своят син да види искал моят праотец. Сина да види, от любимата роден в гората преди деветнадесет години. Внезапно звънък и млад глас стигнал от тълпата чак до него:
— Кажи велик певецо и поет. Отгоре ти стоиш, над всички ни високо. Аз съм тук долу, но защо ли ми се струва, че близък си ми, като мой отец?
И чули всички хора на двамата диалога.
— Какво, младежо, не познаваш ли баща си? — от кулата висока попитал певецът.
— На деветнадесет години съм, и ни веднъж не виждал съм баща си. Сами с моята майка живеем в гората. Баща ми ни напуснал още преди да се родя.
— Кажи ми, юноша ти отначало, какъв виждаш света около нас?
— Прекрасен е светът и на разсъмване, и денем, и при залез. Чудесен и многообразен е. Но хората развалят земната красота, страдания един на друг си причиняват.
От кулата разнесъл се гласът:
— Баща ти ви е напуснал, защото срамно му било пред теб заради света, в който той те е въвлякъл. Заминал е баща ти да направи светът за теб прекрасен.
— Да не би баща ми да е вярвал, че един единствен ще може да промени света?
— Ще дойде ден, и ще разберат бащите всички, че точно те са отговорни за света, в който децата им живеят. Ще настъпи ден и ще осъзнае всеки, че преди любимото дете да дойде на света е нужно той щастлив да бъде. Трябва да мислиш за света, в който твоето чедо ще живее. Кажи ми, юноша, скоро ли твоята избраница ще го роди?
— Нямам аз своя избраница в гората. Светът е там прекрасен и имам множество другари. Но не познавам таз, която ще поиска да дойде в моя свят след мен, а не мога аз да го оставя.
— Е, нищо, ти сега не виждаш избраницата си прекрасна, но затова пък имаш време за бъдещото ви дете светът поне малко по-радостен да направиш.
— Ще се стремя към това, както моят баща.
— Ти не си малко дете. В теб кръв тече на юначина, на поет и на певец. На хората ти разкажи за своя свят прекрасен. Хайде с тебе да попеем заедно. Двамата да пеем за бъдещият ни прекрасен свят.