— Кой може да пее, когато прекрасен твоят глас звучи, велик певецо и поет?
— Повярвай, юноша, и ти така да пееш можеш. Аз — първия куплет, а ти втория. Само по-смело припявай, поете.
От кулата висока запял баща ми. Над главите на събралите се хора, гласът летящ от ехото подхванат, с ликуване нареждал стихове:
Когато ставам, изгревът ми се усмихва…
А от тълпата долу изведнъж, чист и звънък глас все още плахо продължил:
Когато вървя, птиците ми пеят…
И след стиха на бащата, стихът на сина прозвучал, гласовете им слели се, и звънка песен за радост звучала:
Набралият вече смелост юноша с възторг отчаян продължавал песента:
Все по-тихо певецът на кулата пеел, и скоро гласът му замлъкнал. Олюлял се певецът, но задържал се и се усмихнал на хората. И до края все слушал, как гласът на сина му все повече крепнел! На сина му певец, стоящ сред тълпата.
Песента като свършила, бащата прощално помахал с ръка от площадката на кулата. От хорските очи за да се скрие, пет стъпала по стълбата надолу се слязъл. Слабеещ, губейки съзнание, той до край напрягал слух. После чул, вятърът словата донесъл, че на сина му, юношата-певец, шепнела пламенно красавица млада: «Позволи ми, юноша, позволи… Аз след теб, аз с теб в прекрасния твой свят ще вляза…»
На каменните стъпала в зазиданата кула губел съзнание и с усмивка умирал бащата. С последния му дъх прошепнали устата: «Родът ще продължи. Между деца щастливи и ти бъди щастлива, любима моя». Словата му моята прамайка чула със сърцето си. После от песента словата на двамата мои праотци хилядолетия повтаряли поетите. Чрез поети от различни времена и страни слова и фрази от онази песен се пораждали сами. Звучали на езици най-различни. Простите думи истината носели, пробивали през всички постулати. И ето и сега звучат отново. Който разшифрова редовете, но не с ума, а който осъзнае със сърце, той много мъдрост ще познае.
— А в другите песни, които пеел твоят баща от кулата, имало ли е някакъв смисъл? Защо за песен той животът си отдал?
— Баща ми, Владимир, в своите песни много образи създал е. Те после построили и дълго опазвали държавата. Жреците, на онези първите потомци, с тяхна помощ създали множество религии, и завладели в много страни властта. Но едно не знаели тези жреци, когато с цели користни образите използвали. Не знаели, как да заставят завинаги на тях да служат образите. Губели сила те у тези, които се стремили на собствената гордост да ги подчинят. Които…
— Чакай, чакай, Анастасия. Аз нещо не съм в състояние да разбера за образите…
— Прости ми, Владимир, за неразбраността на изявленията. Сега ще се опитам, ще се отпусна, ще се съсредоточа, и за науката ще ти разкажа всичко поред, от всичките науки за най-главната. Наука за образността тя се нарича. Всички науки древни и съвременни от нея произлизат. На части нея жреците разделили, да скрият главното завинаги, своята власт над всичко земно да съхранят за вечно, устно предавайки за нея знанията на потомци свои в подземни храмове. Така, те се стремили да запазят тайната, от която едва хилядна част на днешните жреци се е паднала. Но тогава, когато всичко е било в началото, жреците много повече успявали.
— А как всичко е почнало? Ти започни от началото.
— Да! Да,разбира се. Отново почнах аз да се вълнувам. Всичко да говоря трябва по реда. Започвала е осъзнатост на тази наука от песните от кулата звучащи.
Той радостта от живота е прославял
Когато от кулата висока баща ми пеел от песента му раждали се образи. Сред хората, долу стоящи, имало поети, музиканти и певци. И всички тогавашни жреци насред тълпата също тържествено седяли. Най-много от всичко жреците се бояли, образ в песента да не се роди, който да ги изобличи, и да не каже за това баща ми, че е заточен в кулата от жреци. Но от зазиданата кула само с радост пеел баща ми. Образ на управник справедлив създал, с какъвто и народът да живее щастливо. И на жреците мъдри образи създал. И нарисувал процъфтяваща страна и нейния народ. Не разобличавал, а от живота радостта прославял.