Жреците, деветнадесет години които науката на образите усвоявали, повече от другите, какво певецът прави навярно са разбирали. Човешките лица те гледали и виждали как те се вдъхновяват. Следили, как устата на поета стихове шепне, а музикантите на своите инструменти тихичко струните с пръсти докосвали в такт.
От високата кула пял баща ми дни два. Жреците в ума си пресмятали, за хиляди колко години напред, пред всичките сам, човек строи бъдеще. На третият ден прозвучали от зазоряване, словата последни на онази песен, която със сина свой изпял бащата и се оттеглил, а слушащите ги се разотишли.
Дълго седял на своя трон жрецът върховен. Замислен той тържествено седял, и около него стоящите в мълчание жреци видели, как пред очите им косите на върховния белели, как покривала ги сивота. Станал той след туй и заповядал да се раззида входа към кулата. Вратата се разтворила.
На каменния под лежало на поета тялото безжизнено. Парченце хляб лежало недалеч — не стигнала до него отслабнала му ръка. Между ръката и парчето хляб мишленце тичало и пищяло. Мишлето молело и чакало, поетът хляба си да вземе и с него да го сподели, но само хляба не вземало. То чакало и се надявало, певецът че ще оживее. Като видяло влезлите хора, мишлето към стената се прикрило, а после към краката на хората стоящи мълчаливо приближило. Горящите очи като мъниста опитвали се да надникнат в хорските очи. На плочите сиви не забелязвали го влезлите жреци. Тогава към парчето малко хляб то отново бързо приближило. Отчаяно пищяло сивото мишле, и теглело късчето хляб и бутало го към ръката безжизнена на философа, певеца и поета.
Тялото на бащата с велики почести в подземен храм погребали жреците. Гробът му, в пода под каменна плоча, направили незабележим. Склонил жрецът върховен посивялата си глава над гроба на баща ми и изрекъл: «Никой от нас, за себе си не би могъл да каже, че е узнал тъй както теб, как се творят велики образи. Но ти не си умрял. Погребали сме само тялото ти. Образи от тебе сътворени, в хилядолетията над земята ще кръжат, а в тях си ти. И нашите потомци с душите си ще ги усещат. Може би, някой от вековете бъдещи ще проумее същността на сътворението, какви да станат хората е нужно. И трябва ние да създадем учение велико, и в тайна да го съхраним в хилядолетията, докато не осъзнае някой от нас или потомците ни, към какво великата си сила трябва да насочи човекът».
Тайната наука
Жреците създали тайна наука. Наука за образността нарекло се учението им, от него произлезли всички други. Върховните жреци за да укрият главното, науката за образите разчленили, по разни направления заставили да мислят другите жреци. Така и астрономия, и математика, и физика по-късно се родили, а множество други науки, в това число окултни. Така всичко устроили само за това, увлечен от частностите, да не може никой до главното учение да стигне.
— Но що за главно учение е това? Що за наука и в какво е същността й, на образите на науката, както й казваш?
— Тази наука позволява на човека да ускорява мисъл и с образи да мисли, цял космос да обхване отведнъж и да проникне в микрокосмос, невидими, но живи образи-субстанции да създаде и с тях да управлява голямо общество от хора. Религии множество на тази наука с помощта се породили. Този, който дори малко я познал, неимоверна власт притежавал, и можел е да покорява държави и царе да сваля от престола.
— Само един човек е можел да покори държава?
— Да, можел е. И схемата е проста за това.
— На днешната история факт поне един подобен познат ли е?
— Известен е.
— Разкажи за него. Аз не си спомням такова нещо.
— Защо разказвайки да губя време, като се върнеш ще прочетеш за Рама, Кришна и за Мойсей. И ще видиш в техните творения, на жреците, познали на науката на образите част от тайната.
— Добре, ще прочета за техните деяния, а същността научна как ще разбера? Ти за същността опитай да разкажеш, на какво и как са се учили?
— Учели са се да мислят образно, — вече ти казах аз.
— Да каза ми, само че е неясно, каква е връзката й с математиката, физиката на тази наука.
— На овладелият великата наука ненужно е да пише формули, ни да чертае и създава разни модели. В ядрото на материята той да прониква е способен мислено, и може да разцепва атома. Но само просто упражнение това е, за да се узнае как да се управляват съдбите човешки, и на народите в страни различни. — Такова никъде и никога не съм чел.
— А в Библията? В Стария Завет например, когато състезавали се помежду си жреци, кой от тях по-силен образ може да сътвори. Жрецът Мойсей и висшите жреци на фараона. Пред всички хвърлял Мойсей своя жезъл и го превръщал в змия. И същото жреците, които били при фараона повтаряли. А след това змията, която създал Мойсей, погълнала останалите змии.