— Без образи, Владимир, и сега държавите не могат. В сравнение с други, само онази държава процъфтява, в която образ управлява приемлив за мнозинството хора.
— А кой го днес създава? Сега няма жреци.
— Жреци има и днес, но иначе се казват, и знания за образи творящи все по-малко има в тях. Разчети дългосрочни и безпристрастни не е по силите на днешните жреци да правят. Да поставят цел и да сътворят достоен образ, който е способен към цел да поведе.
— За какво говориш Анастасия, какви жреци, какви образи е имало в нашия Съветски съюз? Болшевиките са управлявали тогава всички. Отначало Ленин, после Сталин начело са стояли. След тях други първи секретари. Политбюро си имаха. Религията тогава почти ликвидираха, храмове разрушаваха, а ти — жреци.
— Владимир, ти по-внимателно погледни. Какво било е преди, държавата нарекла се Съюз Съветски да възникне?
— Как какво е било? Всички знаят. Царизъм. После се извършила революция, и ние сме тръгнали по пътя на социализма, стремили сме се комунизъм да изградим.
— Но преди революцията да избухне, сред народа усилено се е разпространявал образ на справедливо и щастливо ново устройство на държавата, а старото се изобличавало. Образ се градял още в началото на новата държава. И образът на нов управник, за всички добър, в народа се създавал. И това, че всеки щастливо ще живее. Ето тези образи повели хората, след себе си извикали ги да се сражават с други, които на старите образи все още били верни. И революцията, после гражданската война, в които много хора са били въвлечени, в действителност сражения били са между двата образа.
— Може, разбира се, в това да има нещо. Само че Ленин и Сталин не са образи. те, както всички знаят, са просто хора, ръководили страната.
— Изреждаш имена и смяташ, че само хора в плът стояли са зад тях. Но всъщност… Може сам да помислиш, да разбереш — това съвсем не е така, Владимир.
— Как не е така? Казвам ти, — всички го знаят, — Сталин си е бил човек.
— Тогава, Владимир, кажи, Сталин какъв човек е бил.
— Какъв? Какъв… Отначало всички го смятали за добър и справедлив. Децата обичал. На снимки и картини с малко момиченце в ръце са го изобразявали. Много войници през войната в бой отивали и «За Родината, за Сталин» викали. Всички плакали, когато починал, майка ми е разказвала, когато той умрял плакали хората почти в цялата страна. И в Мавзолея, редом с Ленин го положили.
— Така значи, мнозина са го обичали и с името му в смъртна схватка са побеждавали врага. Стихове са му посвещавали, а после какво, какво говорят днес за него?
— Сега се смята че е бил тиранин и убиец, кръвопиец. Много народ в затворите затрил. От Мавзолея тялото извадено е и погребано в земята, унищожени са за него паметниците, и книгите, които той е писал…
— Сега и сам разбираш. Два образа пред теб стоят. Образи два, а пък човекът е един.
— Един е.
— Сега да кажеш можеш ли какъв е бил?
— Сигурно, не мога… А ти самата ще ми кажеш ли?
— Не съответства Сталин на първия, нито на втория образ, и в това била е и трагедията на страната. Трагедии са ставали в държави винаги, когато имало е несъответствие голямо между управника и неговия образ, от това започвали са всички смутове. И в смутовете хората за образи са се сражавали. Съвсем неотдавна към образа на комунизма се стремяха хората, но образът отслабна, и сега, към какво стремиш се ти, и хората живеещи в държавата към какво те се стремят?
— Сега ние изграждаме… може би капитализъм, или нещо такова, но за да живеем така, како в развитите страни живеят хората — в Америка, в Германия. Ами изобщо, да има демокрация, и както там да има изобилие повече.
— Значи сега у вас, отъждествени са образите на страната и на справедливия управник с тези на страните, които ти назова?
— Ами, може да се каже така.
— Но това ще значи,че съвсем оскъдни са вече знанията на жреците на страната, в която ти живееш. Няма знания. Сили няма в тях, да сътворят образ достоен, способен по свой път да поведе. Обикновено в случаи такива са умирали държавите, така историята ни разказва от хилядолетия.
— Какво лошо има, ако всички ние заживеем както примерно в Америка или Германия живеят?
— Владимир, по-внимателно погледни, колко проблеми имат страните, които изброи. Сам си отговори: за какво е нужна там полиция така голяма, и много болници? Защо все повече самоубийства се случват в тях, и да почиват къде отиват от градовете и големи, и богати на тези страни? Все повече чиновници им се налага да назначават, които обществото да следят. Всичко това говори, че образите и при тях слабеят.