— И какво се получава, че ние се стремим към техните слабеещи образи?
— Да, така излиза, и с това за кратко време продължавате живота им. Когато водещите образи в страната твоя са унищожавали, нови образи не са създавали. И е помамил вас към себе си друг образ, който в друга страна живее. Ако на него се поклонят всички хора, ще престане да съществува твоята държава — страната образа си губеща.
— А кой сега способен е да го създава? Сега жреци няма.
— Хора и днес има, които само с това се занимават, образи творят, предвиждат способността на образите да увличат народа, и често разчетите им верни се оказват.
— Не съм и чувал за такива хора. Или това се държи в най-строга тайна?
— Ти, както и много други хора, всеки ден с деянията им се срещате.
— Ама къде, кога?
— Владимир, припомни си, когато време е да се избират депутати в държавата, или от няколко желаещи — един управник — президент сега наричан — пред всички се представя техен образ. А този образ го формират хора, които за професия са си избрали творенето на образи. При кандидатите различни има по няколко такива хора. И побеждава този, чийто образ от всички най-приятен станал е за мнозинството.
— Как образ? Всички те са реални живи хора. Сами на събрания пред избирателите говорят, и по телевизора също сами се представят.
— Разбира се, сами, само че съветвани са винаги, къде и как да се държат, какво да говорят, за да съответстват на образа приятен за мнозина. И често следват кандидатите тези съвети. Освен това им правят реклама, стремейки се да свържат техния образ с живот за всички по-добър.
— Да, правят им реклама. И все пак не ми е много ясно, кой е по-главен — самият човек, който за депутат или президент се е кандидатирал, или този образ, за когото ти твърдиш?
— Разбира се, по-важен е човекът винаги, но ти гласувайки не си срещал с него, не знаеш точно, какъв е той в действителност, гласуваш за поднесения образ.
— Но нали освен това програма има всеки от кандидатите, и хората гласуват за програмата.
— Колко често се изпълняват тези програми?
— Ами, не винаги програмите предизборни се изпълняват, а изцяло, вероятно никога не ще е възможно да се изпълнят, защото другите със своите програми пречат.
— Ето така се случва през цялото време, че множество образи се творят, но единство пълно в тях няма. Няма единен образ, способен със себе си да увлече всички и към целта да поведе. Няма образ, а значи няма вдъхновение, неясен пътят е, животът — хаотичен.
— Но кой образ такъв могъл би да създаде? Жреци днес мъдри няма. И за науката на образите за пръв път днес от тебе чувам, същата онази, която на жреците преподавал твоят праотец.
— Малко останало е да се чака, ще има образ силен за страната. Той ще победи войните всички, и човешките мечти в действителност прекрасна ще започнат да се претворяват в твоята страна, а после по Земята цяла.
Генетичния код
Анастасия говореше увлечено. Ту радостно, ту огорчено разказваше за това, което е било някога на земята. На някои неща вярвах. На други — не особено. И след завръщането си поисках да узная за възможностите на човека да съдържа в своята памет информация за събития не само от момента на своето раждане, но и от момента на раждането на своите предци, и още повече, от момента на сътворението на първия човек. Няколко пъти се събираха специалисти и учени по този въпрос, и тук ще приведа извадки от отделни изказвания на специалистите на кръглата маса, засягащи този въпрос.
«…На мнозина ще се струва необичайно твърдението, че битовите предмети пазят информация а човека. Но ако покажете касета с магнетофонен запис на човек, който никога не е виждал, не е чувал за възможностите на магнетофона, и му кажете, че на касетата е записан вашият глас, вашата реч, и той би могъл да я прослуша, когато поиска, след година или десет, — този човек няма да ви повярва. За вас той ще мисли, както за мистификатор. Обаче за нас фактът на записа и възпроизвеждането на гласа е явление обичайно. Искам да кажа, че нещо изглеждащо ни необичайно, за други може да е съвсем просто и естествено».
«Ако вземем за основа факта, че човек засега не е изобретил още нищо по-съществено и съвършено, от изобретеното от природата, то лъчът на Анастасия, с помощта на който тя може да вижда на разстояние, се потвърждава от съществуването на радиотелефона и телевизора.Още повече аз смятам, че тези природни явления, които тя използва, са по-съвършено претворяване на това, което ние изкуствено изобретяваме, да кажем съвременния телевизор и телефон».