«Паметта на един човек съхранява едва събития отпреди половин година. Друг човек пази в паметта си и може да разкаже за събития от своето детство. Но това не са пределните възможности на човешката памет».
«Мисля, че не много от учените ще започнат на отричат, че генетичния код на човека милиони години пази първичната информация. Възможен и сборът от допълнителна, така наречена странична информация за времето на живот и предаването й на следващите поколения. На всички ни известните изрази „това е наследствено“, „предава се по наследство“ свидетелстват точно за това. Способностите на Анастасия да възпроизвежда картини от живота на човечеството отпреди милиони и милиарди години, теоретически са възможни и обясними. Още повече, те могат да бъдат напълно верни поради отдалечеността им от нашата действителност. Паметта на Анастасия, мисля, не се отличава от паметта на много други хора. По точно е да се каже, че информацията заложена в нейния генетичен код, не е повече отколкото при всеки друг човек. Разликата е в това, че тя притежава способността да я „извлича“, да я възпроизвежда напълно, а ние само частично».
Тези и други изказвания на специалистите някак ме убедиха в това, че Анастасия може да говори истината за миналото. Особено ми хареса примера с магнитофонната лента. Обаче поканените на кръглата маса учени не успяха да обяснят следното явление. По какъв начин Анастасия може да разполага с информация не само за живота на земните цивилизации, но и за живота на цивилизациите в други светове и галактики? На всичко отгоре, тя не само говори за тях, но и, както ми струва, може да им влияе. Ще се опитам да разкажа всичко поред. Може би, на някого, поне теоретически ще му се удаде да обясни тези нейни способности. Да разбере, присъщи ли са те, или не, на останалите хора. Самата Анастасия се опита да обясни по какъв начин става така, че ги познава, само че не сами много ясни нейните обяснения.
Изобщо ще се опитам да разкажа за следната ситуация поред.
Къде ходим в съня си?
Няколко пъти в разказа на Анастасия за земните цивилизации звучаха фрази за съществуването на живот в други галактики на Вселената, на други планети. И мен изведнъж това така силно ме заинтересува, че докато слушах разказа й за миналото на човечеството само за това мислех: а как ли там, на другите планети е устроен живота?
Анастасия, навярно видя, че вниманието ми към нейния разказ съвсем изстина, и замълча.
Аз също мълчах, защото мислех как да я накарам да разкаже повече и по-точно за живота на извънземните цивилизации. Бих могъл, разбира се, направо да я попитам, но тя винаги ставаше някак объркана, щом не можеше да обясни защо знае това, което за другите е неизвестно. Освен това ми се струваше, че нейното желание да не се откроява сред другите хора с необикновените си способности, не й даваше възможност да говори за всичко. Започнах да забелязвам, че тя се притеснява от неспособността си да обясни механизма на някои явления. Така и стана, когато направо я запитах:
— Кажи Анастасия, можеш ли да се телепортираш в пространството? Да пренасяш тялото си от едно място на друго?
— Защо ме питаш за това,Владимир?
— Първо ми отговори конкретно, можеш или не?
— Владимир, такава възможност има у всички хора. Не съм уверена, че ще успея да ти обясня колко е естествен този процес. Ти пак ще се отдалечиш от мен, ще ме сметнеш за вещица. Ще ти стане неприятно с мен.
— Значи можеш?
— Мога, — отговори след забавяне Анастасия и сведе очи.
— Тогава демонстрирай, покажи ми как става.
— Може би първо да опитам ти обясня…
— Не, Анастасия, първо покажи. Винаги е по-интересно да се гледа, вместо да се слуша. После ще обясниш.
Анастасия се изправи някак отчуждено и затвори очи. Леко се напрегна и изчезна. Аз се огледах слисано. Но на мястото й имаше само смачкана трева, а Анастасия я нямаше. Видях я да стои да другия край на езерото. Гледах я и мълчах. Тя викна:
— Да плувам ли, или отново…
— Отново, — отговорих аз и без да мигам, за да не пропусна нещо, загледах фигурата на Анастасия, стояща на отсрещния бряг на малкото езеро. Внезапно тя изчезна. Разтвори се. Дори дим не остана на мястото, където беше. Без да мигам продължавах да гледам.
— Аз съм тук Владимир, — раздаде се гласът на Анастасия. Тя отново стоеше на метър от мен. Отдалечих се малко и седнах на тревата като се стараех да не показвам удивление или вълнение. Не знам защо си помислих: «Ще вземе изведнъж да й скимне да разтвори моето тяло и после да не го събере».