— Изцяло да разтвори тялото си, да го разложи на атоми, може само притежателят му. Достъпно е единствено на човека това, Владимир, — първа заговори Анастасия.
Беше ми ясно: първата й работа ще бъде да доказва, че е човек, и за да не губи време напразно аз й казах; — Разбира се, на човека. Но все пак, не на всеки.
— Да, не всекиму. Необходимо е…
— Знам ще кажеш: «Помисли трябва чисти да има».
— Да. Помисли и още бързо и образно да мисли, детайлно и конкретно да си представя себе си, своето тяло, и освен това желание и силна воля, и вяра в себе си…
— Не обяснявай, Анастасия. Не се старай напразно. По-добре кажи, на всяко място можеш ли тялото си да преместиш?
— На всяко може, но аз го правя рядко. Много опасно е на всяко… Пък и не е необходимо. Защо да се премества тялото? Може и по друг начин…
— Защо е опасно?
— Трябва много точно да си представиш мястото, където искаш да преместиш тялото си.
— И ако не си го представиш точно, какво може да случи?
— То може да загине.
— От какво?
— Например, поискваш да преместиш тялото си на дъното на океана. Преместваш, а налягането на водата го премазва. Или се задавяш. В града, на пътя, пред кола в движение можеш да попаднеш, колата ще удари тялото ти, ще го осакати.
— А на друга планета може ли човек да пренесе тялото си?
— Разстоянието роля абсолютно никаква тук не играе. То ще се премести на мястото, което мисълта ти му посочи. Първо мисълта ти на желаното от тебе място се оказва. Тя формира и събира отново в пространството разтвореното тяло.
— А за да разтвориш тялото си, за какво трябва да мислиш в това време?
— Да си представяш материята му до най-малкия атом и ядро, да видиш как частичките в ядрото създават движение, външно хаотично, да ги разтвориш мислено в пространството. После трябва в последователността предишна да събереш в ядрото движението външно хаотично, като възпроизвеждаш точно. Всичко е много просто. Като детска игра с кубчета.
— Но може да се случи, на другата планета да няма атмосфера подходяща за дишане.
— Това и казвам — опасно е да се преместваш необмислено. Необходимо е да се предвиди много.
— Значи няма да се получи на друга планета?
— Ще стане. Част от обкръжаващата атмосфера също може да се премести и тялото известно време ще живее в нея. Но по-добре е тялото въобще да не се премества ако няма особена необходимост за това. В повечето случаи е достатъчно с лъч да се погледне на разстояние или да се премества второто, нематериално «аз».
— Невероятно! Трудно е да се повярва, че някога могъл е всичко това да прави всеки човек.
— Защо «някога»? Второто човешко «аз» и сега да се премества може свободно, и го прави. само че хората не му поставят никакви задачи. Не определят цел.
— У кого, при кои хора, кога се премества?
— Сега основно това става когато човек спи. Същото може да сътвори и в будно състояние, но заради суетата ежедневна, всевъзможни догми и проблеми наизмислени, хората все повече способността да управляват себе си загубват. Губят способността да мислят образно достатъчно.
— Може би е поради това, че без тялото не е интересно да се пътешества?
— Защо смяташ така? Крайният резултат за чувствата често един и същ може да бъде.
— Ако един и същ могъл би да е резултата, не биха влачили телата свои хората, пътувайки в страни различни. Бизнесът туризъм у нас сега е работа доходна. А и не ми е ясно някак за второто «аз» на човека. Ако тялото не е било някъде, значи не е бил и човекът там. Всичко тук е ясно и просто.
— Не бързай, Владимир, да правиш изводи прибързани. Сега аз ще ти приведа три ситуации различни. А ти на себе си опитай да отговориш, в коя от трите ситуации условният човек е бил на пътешествие.
— Добре, ще отговоря, ти кажи.
— Ето първата: Себе си или друг човек си представи как спи. Слага го някой на носилка. Занасят спящият в самолет и го превозват в страна различна. Например от Москва в Ерусалим. Там спящият по главна улица разхождат, внасят го в храм, и по същия път и както спи го връщат и полагат на предишното му място. Ти как смяташ, дали човекът от Москва е бил в Ерусалим?
— Ти първо за други два случая кажи.
— Добре. Сам другият в Ерусалим отишъл, преминал по главната улица, постоял за малко в храма и се върнал.
— А третият?
— Телом той в къщи си останал. Но способност имал да си представя всичко на разстояние. Като насън, разхождал се в града. Бил в храма, ходил още някъде, после все така мислено се върнал към предишните дела. От тримата кой бил е в Ерусалим, как смяташ?