— Истински само един от тях е бил. Това е човекът, който сам на пътешествие заминал и сам всичко е видял.
— Така да е, но в последна сметка, какво визитата е дала на всеки един от тях?
— На първият тя нищо не е дала. Вторият може да разкаже, каквото е видял. А третият… Третият навярно да разкаже също може, но сам да сбърка може също, защото това, което е насън видял ще каже, а сънят да е различен може много от действителността.
— Но сънят като явление действителност е също.
— Е да, като явление сънят съществува. Нека и да е действителност, но защо ми го казваш?
— Затова, че ти навярно няма да отричаш, че винаги способен е човекът да съедини или поне докосне една до друга две съществуващи действителности.
— Знам накъде ме водиш. Искаш да кажеш, че сънят може да се подчини, да се насочи накъдето искаш.
— Да.
— Но с помощта на какво такова нещо може да се случи?
— С енергията на мисълта, и със способността да я освобождаваш за проникване в образи и всякаква действителност.
— И какво? Нима ще запечата всичко от другата страна като на кинокамера?
— Отлично, кинокамерата макар и примитивна е потвърждение. Значи, Владимир, направи ти извод, че не винаги необходимост има да се преместват материалните тела, за да почувстваш ставащото в край далечен? — Може би не винаги. Но за какво говориш ми това? И все доказваш?
— Разбрах, когато заговори ти за светове различни, че ще поискаш или ще ме молиш да ти ги покажа. Молбата твоя да изпълня искам без да подлагам тялото на риск.
— Правилно си разбрала Анастасия. Действително исках да те помоля за това. Значи има все пак на други планети живот. Ох, интересно би било да видя1
— Каква планета искаш да си избереш за своята екскурзия?
— Че какво, да не би да са много обитаемите?
— Те са множество, но никъде не съществува разнообразието на Земята.
— И все пак, какъв живот има на другите? И как е възникнал?
— Когато Земята явила се като Божествено творение, вселенски много същности запалили се да повторят чудото. В другите светове свое такова те създадат, като използвали планети подходящи, по тяхно мнение. И сътворявали, но не успели, живот в хармония такава, както на Земята да създадат. Във Вселената планета има, където над всичко мравките преобладават. На нея те са множество. Мравките с други форми на живот се хранят. Когато вече няма какво да ядат, започват да изяждат себе си и тъй загиват. И същността, която създала е този живот, творението свое се опитва да повтори пак, но по-добре така и не се получава. Да съедини в хармония всичко съществуващо никой не е могъл.
Има и планети, където същности са се опитвали и се опитват растителен, на земния подобен свят да създадат. Храсти, дървета и треви растат на тези планети. Но техните създания умират всеки път когато стигнат пълното съзряване. Никоя същност вселенска не успява да разгадае тайната на възпроизводството. Те са като днешния човек. И днешния човек много изкуствени неща сам е създал. Но всичките негови творения не могат да повторят сами себе си. Те чупят се, загниват, овехтяват и постоянна грижа за себе си изискват. Голяма част от земните хора в роби на собствените си творения се е превърнала. Творенията Божи сами да възсъздават себе си способни са и в многообразие велико да живеят в хармония.
— Анастасия, а има ли планети във Вселената, където съществата, както човека, разбират от техника?
— Да, има Владимир. Тази планета е по-голяма шест пъти от Земята. На нея външно на човека подобни има същества. Тяхната техника изкуствена, далеч от земната е по-напред по съвършенство. Животът на планетата е сътворен от вселенска същност считаща себе си за богоподобна, и към превъзходство над Божествените твари се стреми.
— Кажи, а те на «чинии», или там на корабите си космически, долитат ли на Земята?
— Да. Те вече не веднъж опитвали са се в контакт да влязат със земните хора. Но за Земята техните контакти…
— Не, почакай. Ти можеш ли мен, или моето второ «аз» да занесеш за малко на тази планета?
— Да. Мога.
— Тогава занеси.
После Анастасия ме помоли да легна на тревата и да се отпусна. Да разперя ръцете си настрани. Дланта си положи на моята, и след известно време започнах да потъвам в нещо подобно на сън. Казвам «нещо подобно», защото това заспиване беше необичайно. Отначало тялото ми все повече се отпускаше. Преставах да го усещам, но прекрасно виждах и чувах всичко обкръжаващо.Птиците, шумоленето на листата, а после очите ми се затвориха и потънах в сън, или се разделих, както казва Анастасия. И до сега не съм в състояние да разбера, какво и как се случи с мен по-нататък. Ако предположим, че с помощта на Анастасия съм заспал и съм сънувал, то по пълнотата на усещанията и ясността на осъзнаването на всичко видяно, не мога да сравня този сън с обичайния човешки сън.