— Ако се замислиш, може и да не се чудиш много. Само че в сравнение с земните технологии тук има значителен прогрес. Тези заводи Владимир, са многофункционални. Те могат да произвеждат много неща, от хранителни продукти до мощни оръжия.
— А от какво се правят хранителните продукти? Тук нищо не расте.
— Всичко има в недрата. Необходимите сокове при нужда от недрата ще отбере машината, ще ги пресова в гранули. В тези гранули има всички вещества, необходими за жизненото обезпечаване на плътта.
— А с какво, самата тази чудесия, се храни, електроенергия кой й подава? Не се виждат никакви проводници. — Тя и енергия сама за себе си изработва, използвайки всичко обкръжаващо.
— Виж ти каква е умна! По-умна т човека.
— Съвсем не е по-умна от човека. Това е просто машина. Тя се подчинява на зададена й програма. Много е лесно да бъде програмирана. Искаш ли да ти покажа, как се прави това?
— Покажи ми.
— Хайде да се преместим по-близо до нея.
— Ние стояхме на метър от туловището на огромния, като девететажно здание, механизъм. По-ясно се чуваше неговото пукане. Множество гъвкави, като пипала, тръби отиваха в недрата и помръдваха. Повърхността не беше съвсем гладка. видях окръжност, примерно с диаметър около метър, гъсто покрита с тънки, като косъмчета, проводници. Те помръдваха, всеки сам за себе си.
— Това е антена на сканиращо устройство. Тя улавя електроимпулсите на мозъка, който се използва за съставяне на програмата, способна да изпълни получената задача. Ако твоят мозък моделира някаква вещ, машина ще трябва да я произведе.
— Всякаква вещ?
— Всякаква, която би могъл детайлно да си представиш. Сякаш я строиш с мислите си.
— И автомобил всякакъв?
— Разбира се.
— И мога да опитам още сега?
— Да. Премести се по-близо до приемника и отначало мислено застави неговата антена да се обърне към теб с косъмчетата си. Щом това стане, започни да си представяш желаното.
Аз стоях до косместата антена и, изгаряйки от любопитство мислено, както каза Анастасия, желаех всички косъмчета да ме слушат. И те отначало се обърнаха към мен, после всички ситно трепкайки, насочиха своите краища към моята невидима глава и замряха. Сега трябваше да си представя някаква вещ. Не знам защо започнах да си представям автомобил «Жигули» — модел седем — колата, която имах в Новосибирск. Всичко в детайли се опитвах да си представям: стъклото и капота, бампера, цвета и даже номера. Изобщо, всичко дълго си представях. Когато ми омръзна — се отдалечих от антената. Грамадната машина забръмча по-силно от обичайното.
— Ще се наложи да изчакаме, — обясни Анастасия, — Сега тя демонтира недоправеното изделие и съставя програма за изпълнение на твоя замисъл.
— И дълго ли трябва да чакаме?
— Мисля, че не много.
Ние се приближихме до другите машини. Когато разглеждах разноцветните камъни под краката си, гласът на Анастасия съобщи:
— Мисля, че изготвянето на помисленото от теб е завършено. Хайде да видим, как се е справила със задачата.
Преместихме се до познатата машина и зачакахме. След известно време вратите й се отвориха, и по гладката стълба на почвата се спусна «Жигули». Но до красотата на земния автомобил, урода, който стоеше пред мен, беше много далеч. Първо, имаше само една врата. Врата само от страната на шофьорската седалка. Вместо задни седалки — някакви намотани проводници и парчета гума. Заобиколих, или се преместих, около изделието. Не можеше да се нарече автомобил.
От дясната страна нямаше две колелета. Преден номер, както и бампер, също нямаше. Капотът, изглежда не се отваряше — той беше едно цяло с каросерията. Ами, изобщо, не автомобил беше изработил този уникален завод, а някаква карикатура с неясно предназначение.
И аз казах:
— Ама че изделие произведе извънземното предприятие. За такова нещо всички конструктори и инженери от земно предприятие могат да ги уволнят.
В отговор се раздаде смехът на Анастасия, а после чух гласът й:
— Разбира се, че могат да уволнят. Но нали главният конструктор в този случай си ти, Владимир, и виждаш плодът на твоята конструкция.
— Аз исках нормален съвременен автомобил, а тя виж какво изплю.
— Да искаш не е достатъчно. Нужно беше да си представиш всичко до най-дребните детайли. Ти дори врата за пътниците не моделира в своето въображение, само една врата за себе си измисли. И колела само от своята страна си представи. От другата страна те домързя да направиш колела. Мисля, че ти и за двигателя не помисли.
— Не помислих.
— Значи, няма в твоята конструкция двигател. Защо тогава се обиждаш да производителя, ако сам си му задал такава недовършена програма?