Изведнъж аз видях или почувствах приближаването на три летателни апарата. «Трябва да се омитаме». — мярна се мисъл, но гласът на Анастасия ме успокои.
— Те няма да ни забележат и няма да ни почувстват, Владимир. При тях постъпи информация за отклонение в работата на завода, сега, сигурно, ще започнат да търсят причината. Можем спокойно да наблюдаваме живите обитатели на тази планета.
От трие неголеми летателни апарата излязоха петима извънземни… Те бяха много подобни на земните хора. Не просто подобни, а всичко при тях беше както при земните хора. Бяха добре сложени. Никакво изгърбване, изправено и гордо, атлетичните им тела държаха красиви глави. И коси имаха на главите си, и вежди на лицето, а единият имаше и мустаци, внимателно подстригани. Облечени бяха в плътно прилягащи на тялото тънки разноцветни комбинезони.
Извънземните се приближиха към направения от техния завод автомобил или, по-точно — подобие на земен автомобил. Стояха до него и мълчейки, без емоции, го гледаха. «Сигурно съобразяват» — помислих аз.
От групата на стоящите се отдели най-младия на вид русокос извънземен и се приближи към вратата на автомобила, опита се да я отвори. Вратата не поддаде. Сигурно ключалката заяде. По-нататъшните му действия бяха съвсем земни, и това ми хареса много. Русокосият удари с длан по вратата около ключалката, по-силно дръпна дръжката и вратата се отвори. Той седна на шофьорската седалка, хвана кормилото и започна внимателно да разглежда приборите на панела.
«Юнак, — помислих аз, — умник». И в потвърждение на своето заключение чух гласа на Анастасия:
— Това е много голям по техните мерки учен, Владимир. При него много бързо и рационално работи мисълта в техническо направление. Освен това той изучава бита на няколко планети, и на Земята в това число. И името му е подобно на земните — Аркаан се казва.
— А защо на лицето му няма учудване от това, което заводът им е произвел не както трябва?
— Чувства, емоции обитателите на тази планета почти нямат. Техният ум работи рационално и гладко, без да се подлага на емоционални изблици или отклонения от набелязаната цел.
Русокосият излезе от колата, издаде звуци, подобни на Морзовата азбука. От групата извънземни се отдели един възрастен, застана до косматата антена, до която по-рано аз стоях. После всички седнаха в своите апарати и изчезнаха.
Заводът, произвел автомобила по мой проект, отново забръмча. Неговите тръби-пипала се измъкваха от земята и се насочваха към най-близкия такъв завод-автомат, от който излизаха също тръби-пипала. Когато всички пипала се съединиха едни с други, Анастасия каза:
— Виждаш ли, те зададоха програма за самоунищожение. Всички детайли на завода дал отклонението, ще бъдат претопени от другия завод и ще се използват в производството.
И на мен си стана малко жал за завода-робот, с който така несполучливо създадохме земен автомобил. Но нищо не можеше да се направи.
— Владимир, искаш ли да видиш бита на обитателите на тази планета? — предложи Анастасия.
— Да.
Ние се озовахме над един от градовете или селата на голямата планета. Изгледът отгоре представляваше следната картина.
Докъдето стигаше погледа, целият този населен пункт се състоеше от множество цилиндрични, подобни на съвременните небостъргачи, съоръжения, които бяха разположени по много окръжности. В центъра на всяка окръжност се намираха по-ниски конструкции, напомнящи по нещо на земните дървета, даже множеството им листа-локатори бяха зелени. И Анастасия потвърди, че тези изкуствени конструкции събират от недрата необходимите за храненето на организма компоненти вещества, които впоследствие се подават по специални тръбопроводи в жилището на всеки обитател на планетата. Освен това тези разположени в центъра на окръжностите конструкции поддържат необходимата атмосфера на планетата.
Когато Анастасия предложи да влезем в някой от домовете, аз попитах:
— А в дома на русокосия извънземен, който седна в колата, можем ли отидем?
— Да, — отговори тя. — Той точно сега ще се върне в къщи.
Ние се оказахме почти на самия връх на един от тези цилиндрични небостъргачи. Прозорци в извънземния дом нямаше. Кръглите стени бяха боядисани с неярки цветове на квадрати. Под всеки квадрат имаше вдигаща се врата, както в гараж. От време на време от отварящият се в долната част на квадрата отвор излиташе неголям летателен апарат, подобен на тези, които бяха край завода-автомат, и летяха в свои посоки. Изглежда, че в този висок дом под всеки апартамент се намираше неголям гараж за летателния апарат.