Както и преди стояха без да мърдат извънземните. Анастасия се доближи до съда, положи дланите си на стъклените му стени и му зашепна нещо. В съда течността изведнъж забушува, после светлината й започна по-малко да угасва, и скоро на вид леко синкава стана течността в съда. Като обикновена земна вода.
Анастасия се приближи до стоящата до стената, подобна на земен хладилник машина. Притисна дланта си към нея, нещо прошепна, и от машината се посипаха в повдигната й пола, някакви квадратни цветни таблетки.
Анастасия се върна към все така стоящите онемели извънземни и подаде на крайния от тях таблетка, извадена от машината. Извънземният помръдна, сякаш за да подаде ръка, но веднага замря, после втренчено загледа стоящият пред всички, навярно ръководител. И така стоя пред него с протегната ръка Анастасия около половин минута. После се доближи плътно до ръководителя и подаде и на него таблетка. След малко ръководителят взе таблетката и я сложи в устата си. Анастасия обиколи всички присъстващи, и сега всички спокойно приемаха таблетките от нея и ги ядяха или направо ги гълтаха. След това тя тръгна към мен, но по средата на пътя се спря, обърна се към групата седящи извънземни и им помаха с ръка. И няколко от тях станаха от местата си, и й помахаха в отговор. Анастасия се изравни с мен и с уморен глас каза:
— Трябва да се връщаме. Те глътнаха сега таблетки за ускоряване на мисълта. Нека се опитат да осмислят станалото.
И всичко свърши. Аз лежах както преди на тревата, сякаш събудил се от дълбок сън. Сякаш беше минало съвсем малко време, а тялото ми се чувстваше като след здрав дълбок сън. Но главата ми… Вътре в нея всичко бушуваше. Сякаш мислите ми течаха едновременно в няколко посоки. Картините, видяни на другата планета, всички оставаха напълно в мен. Какво беше това? Сън? Хипноза? Или всичко наведнъж-неясно ми беше. Реално да видиш действителността на друга планета, не земна, да се повярва беше невъзможно, и аз попитах редом седящата Анастасия.
— Какво беше това — сън ли? Хипноза? Аз запомних всичко и сега всичко в главата ми е хаос.
Тя в отговор:
— Владимир, сам както искаш прецени, с каква сила се представи пред теб видението от другата планета. Щом неспокоен усещаш в себе си въпроса, бъди съгласен с това, че си видял сън. Значение няма никакво. Значението е в същността, изводите и усещанията от видяното. Над тях поразмисли, аз ще се махна за малко.
— Да, ти върви, аз ще помисля малко сам.
Започнах да размишлявам аз върху видяното, когато останах сам, и реших че съм видял някакъв хипнотичен сън.
Анастасия, едва направила няколко крачки, изведнъж се обърна, отново се приближи до мен, извади нещо от джоба на блузата си, и ми протегна разтворената си длан. Видях аз, на дланта й лежеше… Лежеше на дланта й странната таблетка, която видях на другата планета.
— Вземи я Владимир, и без страх можеш да я глътнеш. Правят я от земните треви на онази планета, където ние бяхме. Тя за петнадесет минути ще ти помага да ускориш мисълта си, и ти ще можеш по-бързо всичко да осмислиш.
Взех малката таблетка от протегната длан и когато Анастасия замина, глътнах таблетката.
Върнете хора своята родина
В началото разговорът ми с Анастасия за родината не ми беше ясен. Нейните съждения дори ми струваха ненормални. Но после… Аз и сега неволно си спомням за тях. Спомням си, как на въпроса: Какво трябва да се прави за да няма нито междупланетни, нито земни войни?Да няма бандити, и децата да са здрави и да се раждат щастливи? — тя отговори:
— Всички хора трябва се посъветват, Владимир: «Върнете хора своята родина».
— «Върнете родината» — ти може би се обърка, като каза така Анастасия, всеки си има родина, просто не всеки живее в родината си. Не да се върне родината, — самите ние трябва да отидем в родината си — нали това искаше да кажеш?
— Владимир, не съм сгрешила. Изобщо нямат родина мнозинството от хората, които сега живеят на планетата.
— Но как така — нямат. За руснаците — Русия е родината, за англичаните — Англия. Все някъде сме се родили, и значи родина се нарича тази страна, където човек е роден.
— Смяташ, че твоята родина, можеш да измериш с граница определена от някой друг?
— А как иначе? Така е прието. Всички държави си имат граници.
— Но ако нямаше граници, тогава с какво би могъл да определиш родината си?