С постановление на администрацията на Томска област е учредено предприятие «Сибирски диворасли». От тях в Москва са изпратени четири хиляди кедрови фиданки.
За нея говорят учени. Нейният образ на жива самозадоволяваща се субстанция вече се носи над Русия. Но само над Русия ли?
Жените в Казахстан събират пари за снимане на филм за Анастасия. Представете си, казахските жени искат, да има филм за сибирска отшелница!
Нейният образ започва да води нанякъде хората. Къде? С каква сила? Кой й помага? Възможно е и тя самата да притежава някаква невероятна, неведома от по-рано сила. Но защо както и преди тя си остава на своята полянка, и както преди се занимава с някакви буболечки?
Докато умниците разсъждават, съществува ли въобще или не съществува, тя просто действа. Проявлението на нейните действия могат да се видят, пипнат, опитат на вкус. Какво означава тази наука за образите?
Тези мисли, тогава в тайгата малко ме плашеха. Искаше ми се по-бързо да опровергая или да се убедя в тях, но до мен беше само тя, можех да питам само нея.
Сега ще я питам… Тя не е способна да излъже… Сега ще попитам.
— Анастасия кажи… Кажи ми, познаваш ли в съвършенство науката за образите? Притежаваш ли знанията на онези древни жреци?
С вълнение чаках отговора й, но без вълнение спокойният й глас отговори: — Знам това, което моят праотец е преподавал на жреците древни. И това, което, жреците не позволили, той да каже. И ново още да науча, да почувствам се стремях.
— Сега разбрах! Така и предполагах! Науката за образите по-добре от всички познаваш ти. И ти пред хората застана сама свой образ след като си сътвори. За много от тях ти си богиня, добрата горска фея, и месия. Така в писмата си за теб пишат читателите. На мен говореше, че гордостта — грях е голям, че искрено да пиша всичко трябва. И аз представих се пред всички недодялан, но ти самата при това възнесе се от всички ни по-висша, и че така ще бъде от преди знаеше.
— Владимир, нищо не съм скривала от теб.
Анастасия се вдигна от тревата, застана срещу мен с отпуснати ръце, загледа ме в очите и продължи: — Моят образ само, сега не всекиму е ясен. До онзи образ, другият, когато той пред хората застане, и моят ще остане. Подобен ще е на чистачка образът ми, която само паяжината почиства от главното.
— Каква паяжина? Говори по-ясно Анастасия, какво още искаш да сътвориш?
— Пред хората аз искам на Бога образа да оживя. Мечтата Негова велика да направя разбираема за всеки. Стремленията му, всеки който в любов живее, ще може да почувства. В този живот и днес щастлив да стане може човекът. Децата на днешните хора всички ще живеят в Неговия Рай. Аз не съм сама. Ти не си сам. И раят общо сътворение ще бъде.
— Постой, постой. Сега разбирам, много учения пречупват твоите думи. Техните автори и последователи, ще се нахвърлят не само на теб, но и мен ще подгонят. Защо са ми на мен тези проблеми? Няма да пиша всичко, което за Бога ще кажеш.
— Владимир, ти се изплаши само от предстоящата, неясно с кого борба.
— Да, всичко ми ясно. Ще се нахвърлят всички тези, които разни обединения оглавяват. Последователите си фанатици ще насъскат срещу мен.
— Не от тях — от себе си боиш се ти, Владимир. Срамуваш се сам пред Бога да застанеш. Не вярваш в новият начин на живот. Смяташ, че не ще можеш да се промениш.
— Остави ме мен. На теб говоря за свещенослужителите. И така вече мнозина от тях реагират на твоите изказвания.
— И какво ти казват те?
— Различно говорят. Някои се изказват добре, други обратно, един православен свещеник от Украйна, пристигна при мен със своите енориаши, за да подкрепи изказванията ти. Но той е селски свещеник.
— И какво от това, че е бил селски свещеник, пристигналият при теб?
— Ами това, че има други, по-високопоставени. На тях се подчиняват всички. Всичко от тях зависи.
— На нали и те, високопоставените, някога са служили също в малки църкви.
— Не е важно това. Все едно няма да пиша, докато поне някой от ръководството на сериозен храм… Но какви ги говоря, ти нали, всичко предварително всичко можеш да кажеш. Ами кажи, кой ще се противопостави, а кой ще ти помогне. И дали изобщо се намери някой, който да помогне?
— Свещеник от какъв ранг ще може да те убеди по-смел да бъдеш, Владимир?
— Не по-долу от настоятел или епископ можеш ли да назовеш някого?
Само за миг се замисли тя, сякаш се вглеждаше във време и пространство едновременно.
И прозвуча невероятен отговор:
— Вече помогнал е, по-новому за Бог като е казал думи, римският папа Йоан Павел II, — отговори Анастасия, — образите на Христос и Мохамед в пространството ще съединят енергиите свои, в единство се слеят с тях и други образи. Освен това ще се намери земен православен патриарх,и във вековете почитано от него казаното ще пребъде. Но главното сред всичко ще останат на външно прости хора поривите вдъхновени. За теб е важен земният им статус, но на света от всичко истината е по-важна.