И замълча, навела очи Анастасия, сякаш внезапно нещо я обиди. Сякаш камък заседна на гърлото, тя го преглътна и въздъхна. После добави:
— Прости ми, че непонятно за душата твоя се изразявам. Засега не става, но аз ще се старая да бъда по-разбрана, ти само на хората разкажи…
— За какво?
— За това, което от тях да скрият от хилядолетия стремят се. За това, че само за миг могат да влязат в първата градина на Създателя и с него съвместно, творения прекрасни да творят.
Аз чувствах как в нея нараства вълнението. И аз самият се завълнувах и казах:
— Ти не се вълнувай, говори Анастасия, аз може би ще мога да разбера и да напиша.
А в това, което тя разказа, имаше пределна конкретност и простота. Вече след това, като анализирах и си спомнях думите й, започнах да разбирам, — има някакъв, може би, и немалък смисъл в думите й: «Върнете хора своята родина». А тогава, в гората, отново запитах Анастасия:
— Разбрах, как ще се случи всичко. Разбрах, ако ти с лекота си способна да възпроизведеш картини от живот отпреди хиляди години, то, значи, на теб са ти известни всички учения и трактати, и ти ще ги разкриеш на хората?
— Известни са ми ученията, които хората зовяли са на поклонение.
— Всички?
— Да, всички.
— А ведите можеш ли напълно да преведеш?
— Мога. Но защо за това да се губи време?
— Но нима не искаш, човечеството да узнае най-древните учения? Ти на мен за тях ще разкажеш, а аз ще ги опиша в книжката.
— И какво после? Какво ще стане с човечеството след това, как смяташ?
— Как какво? По-мъдро ще стане.
— Владимир, точно в това е цялата уловка на тъмните, че с множество учения стремят се те да скрият от човека главното. От истината част, само за ума поднасят те в трактати, от главното старателно отвеждат.
— А защо тогава тези, които ученията поднасят, наричани от хората са мъдреци?
— Владимир, ако позволиш, ще ти разкажа притча. Тази притча, която отпреди хилядолетие в места уединени мъдреци са си разказвали шептейки. Не я е чувал никой много векове.
— Кажи я ако смяташ, че притчата нещо ще обясни.
Двамата братя
— В кои времена било, съвсем не е важно, съпрузи живяли. Дълго си нямали деца. Жената на преклонна възраст родила двама синове, двама близнаци, двама братя. Раждането било тежко и жената, родила двамата си синове, отишла скоро в другия свят.
Кърмачки наемал бащата, децата да отгледа се старал, и ги отгледал, до четиринадесет години. Но сам умрял, когато синовете започнали петнайстата година. Погребали баща си, седели скръбно двама братя в одаята. Близнаци двама братя. При появата им на света разделяли ги три минути, затова единият от двамата се смятал по-голям, другият — по-млад. След скръбното мълчание казал големият брат.
— Умирайки баща ни, с нас сподели скръбта си за това, че не успял е да ни предаде на живота мъдростта. Как без мъдрост с тебе ще живеем, по-млади братко? Родът нещастен наш без мъдрост ще се продължава. Да ни се смеят могат тези, които успели от бащите мъдростта си да приемат.
— Ти не бъди печален, — младият брат продумал на по-стария, — ти често си замислен, и може би, времето така ще се разпореди, че в мислите си мъдрост ще познаеш. Ще правя всичко аз, което ти ми кажеш. Аз да живея без да се замислям мога, и все едно приятно ми е да живея. Аз радвам се когато ден настъпва, и кога залязва. Аз просто ще живея, ще работя в стопанството, ти ще опознаваш мъдростта.
— Съгласен съм, — отвърнал по-старият брат, — само че не може, в дома стоейки, да открия мъдростта. Тук няма я, от никого не е оставена, и никой няма да я донесе сам. Но аз реших, аз по-старият съм брат и длъжен съм, сам за нас двамата, за нашия род, във вековете да се продължи, мъдростта цяла, която по света се пази, да открия. Да открия и да донеса в дома ни, да я подаря на нашите потомци и на нас. Каквото ценно има от нашия родител ще взема всичко със себе си, целият свят ще обиколя, и мъдреците от страни различни, ще опозная всичките науки техни и тогава ще завърна в родния дом.
— Пътят ти дълъг ще е, — съчувствал му младият брат, — имаме кон у нас, коня вземи, каруцата, и повече храна натовари, за да не бедстваш и гладуваш ти по пътя. В дома оставам аз и ще те чакам тебе помъдрял.