Разделяли се дълго братята. Изминали години. Ходил от мъдрец при мъдрец, от храма в храм, учения източни познавал, и на запад, на север бил, а също и на юг, по-старият брат. Имал великолепна памет, острият му ум схващал всичко бързо и с лекота запомнял.
Години шестдесет вървял по света по-старият брат. Косата и брадата посивели. Но любознателен умът все странствал и познавал мъдростта. И почнали да почитат като най-мъдър сред хората, странника посивял. И ученици следвали го на тълпи. На умовете търсещи той проповядвал щедро мъдростта. И с възхищение в него се вслушвали и младите и старите. Пред него вървяла славата му велика, на селищата съобщавала за пришествието на мъдрец велик.
На слава в ореола, с тълпа от ученици ревностни заобиколен, към селището където бил роден, и от което юноша заминал, където не бил години шестдесет, все повече се приближавал посивелият мъдрец.
От селището всички хора дошли да го посрещнат, и младият брат също така посивял, ликувайки насреща се затичал, и глава склонил пред брата си — мъдреца. И в умиление радостно шептял:
— Благослови ме братко мой — мъдрецо. Влез в нашия дом, мой мъдри братко, отдъхни си.
На учениците си с жест величествен мъдрецът наредил на хълма да останат, даровете да приемат на посрещачите, да водят мъдри разговори и самият той след брат си влязъл в къщата. Уморен на масата в просторна одая се настанил величествения и посивял мъдрец. Младият брат нозете му започнал да измива и слушал речите на брата си мъдрец. Говорел му мъдрецът:
— Изпълних своя дълг. Учения познах на мъдреци велики, и свое аз учение основах. В дома ни ще остана аз за малко, сега съдбата ми е — другите да уча. Но бях ти обещал в дома наш да донеса мъдрост, и изпълнявам обещанието си, ще погостувам тук за ден. През това време най-мъдри истини на тебе братко аз ще съобщя. И ето първата: всички хора да живеят трябва в градина най-прекрасна.
С чиста кърпа, избродирана красиво нозете бършел му и суетял се, все гледал някак да му угоди по-младият брат и му говорел:
— Заповядай, на масата пред теб са плодове от нашата градина, за тебе сам най-хубавите съм събрал.
Прекрасни плодове разнообразни вкусвал мъдрецът в размисъл и продължил:
— Необходимо е, всеки човек живеещ на земята да отгледа родово дърво. И след смъртта му, дървото за потомците му ще остане памет добра. И въздухът за дишането на потомците ще се пречиства. Всички ние трябва въздух добър да дишаме.
Разбързал се младият брат, засуетил се, казал:
— Прости ми, мъдър братко, забравих прозорец да отворя, да подишаш въздух. — Перденцата отдръпнал, разтворил прозореца и продължил: — подишай въздуха на двата кедъра. Аз ги посадих в годината, когато ти замина. Едната ямка за фиданката направих с моята лопатка, а за втората използвах твоята лопатка, с която ти играеше през детството ни.
Дърветата замислен гледал мъдрецът, после заговорил:
— Велико чувство има — Любовта. Но не на всеки дадено е животът си с любов да преживее. Велика мъдрост има също — всеки ден, всеки от нас към любов да се стреми е нужно.
— О, колко мъдър си, мой братко! — възкликнал по-младият. — Велики мъдрости ти си познал и аз пред тебе губя си ума, прости ми, не те запознах с жена си, — и извикал към вратата: — Бабке, къде си, къщовнице ти моя? — Тука съм и аз, — показала се на вратата весела бабичка, в ръце с пироги парещи. — Забавих се с пирогите. Поставила на масата пирога, и весело пред братята изобразила смешен реверанс, старицата засмяна. И се доближила плътно до младия брат — съпруга си, и казала му шепнешком, но шепотът дочул по-старият брат:
— Освен това прости на мен, мъжленце, сега ще си отида, трябва да полегна.
— Какво говориш нескопоснице, да си почива изведнъж решила. У нас гостенин скъп е родният ми брат, а ти…
— Не аз, главата ми се върти, и ми е лошо.
— И от какво могло е такова нещо на теб, грижовнице, да ти се случи?
— Може би, за туй да си виновен ти, навярно пак, дете ще ни се ражда, — през смях мълвяла старицата излизайки.
— Прости ми братко, — извинил се по-младият брат смутен пред по-големия, — не знае тя на мъдростта цената, винаги весела си е била, и в старостта такава си остана.
Мъдрецът все по-дълго в размисъл оставал. Шум от детски гласове прекъснал размислите му. Мъдрецът чул ги, после казал;
— Велика мъдрост да познае трябва всеки. Деца щастливи как да възпитава, и към всичко справедливи.
— Кажи ми, мъдрий брат, жадувам да направя щастливи децата и внуците си, ето виждаш, влязоха те, моите шумни внучета.