— Завистта не е добро чувство. Ще навреди.
— Е, тук няма какво да се направи. Казвам ти, че с хубава ограда да се огради хектар земя няма е по силите на мнозина.
— Значи, друга ограда трябва да се измисли.
— Каква друга? Самата ти можеш ли нещо да предложиш?
— Не е ли по-добре Владимир, вместо множество стълбове, които впоследствие ще гният, да се посадят дървета?
— Дървета? И какво, после към тях да забият…
— Защо да се забива? Ето виж, в гората дървета множество растат в на метър и половина — два едно от друго.
— Да, има, растат… Но между тях има пространство. Няма да стане ограда. — Но може помежду им да се посадят непроходими храсти. Ти погледни внимателно, представи си, каква прекрасна ограда може да се получи. И при всички ще бъде по-различна. И на всяка ще се любува погледът. И векове ще споменават твореца на оградата прекрасна потомците, и за ремонт от времето им няма да отнема и полза ще има. Не само да огражда ще бъде функцията й. Една ограда да се състави трябва от брезички в редица растящи. Друга от дъбове. А някой в цветен порив творчески, ограда приказна ще може да направи.
— Как цветна?
— Ще посади дървета най-различни. Брезички, клен, и дъб, и кедър. Офика ще вплете, с гроздове в огнено червено, а между тях ще посади калина. За люляка ще предостави място. Да се обмисли всичко може изначално. Необходимо е да наблюдава всеки кое расте високо, през пролетта как разцъфтява, как ухае и привлича пернатите към себе си. Оградата ти пееща ще бъде, благоуханна, и не ще да умори никога погледа ти, като променя всеки ден нюансите на своите картини. През пролетта — във цвят ще разцъфти, през есента — ще пламенее.
— Ех ти, Анастасия, като поетеса си. Проста ограда, а как всичко обърна! Знаеш ли, на мен много ми хареса този обрат. И как не са се сетили по-рано хората? Нито да я боядисваш трябва, нито да поправяш. И когато порасне голяма, още и дърва могат да се вземат, а в замяна нови да се садят, да се променя вида й сякаш рисуваш картина. Само че дълго ще трябва да се сади такава ограда. Ако дърветата се засадят през два метра, то трябва да се изкопаят двеста дупки за фиданките. Че и храсталака между тях трябва да се посади. А техника, разбира се, ще кажеш, че не бива да се използва при това.
— Напротив, Владимир. За дадения проект не си струва да се отхвърля техниката. И всичко, което се появило като проявление на тъмните сили, е нужно към светлината да се обърне. По-бързо да се въплъти в живота замисления проект, възможно е с плуг по обиколката на участъка бразда да се изрови, и фиданките да се поставят в нея. Наведнъж да се засадят всички фиданки и семената на храстите, които решиш да поставиш между дърветата. След това още веднъж да се мине с плуга и да се обърне земята. Докато земята още не утъпкана, да се поправят, да се подравнят в редичка всички фиданки.
— Това е чудесно, така за два дни или три и сам човек може да издигне цялата ограда.
— Да.
— Жалко само, че такава ограда докато не израсне, няма да послужи за преграда пред крадците. А да се чака докато порасне, ще се наложи дълго. Кедърът, дъбът — те растат бавно.
— Но бързо ще пораснат брезата и трепетликата, а между тях и храсталака. Ако бързаш, може да посадиш направо двуметрови фиданки. Когато брезата порасне, можеш да я отрежеш и да я използваш в стопанството, а порастващите дъб и кедър ще заменят отсеченото.
— Е добре, с живата ограда може да се оправиш. Тя много ми хареса. Сега кажи, как виждаш конструкцията на къщата върху участъка?
— Може би отначало да разпределим участъка, Владимир?
— Какво имаш предвид, лехи за домати, картофи, краставици? Та с това обикновено жените се занимават. Мъжете строят дома. Мисля, че трябва веднага да се построи голяма къща, шикозна вила в европейски стил, за да си спомнят потомците с добра дума. И по-малка къщичка за прислугата. Участъкът е голям. Там ще има много работа.
— Владимир, ако правилно се направи всичко изначално, прислуга няма да ти е нужна. С велико удоволствие и с любов всичко обкръжаващо и на теб и на внуците ти ще служи.