— Такова не се случва на никого. Даже на любимите ти дачници. Те имат по пет шестстотин квадратни метра и от сутрин до вечер работят през всички почивни дни. А тук е цял хектар. За него само торове ще трябват не по-малко от десетина коли всяка година да се докарват.
Торът трябва да се разпръсне по земята, после да се прекопае цялата земя. Иначе всичко лошо ще расте. Още някакви подобрители трябва да се добавят, тях ги продават в магазините в специални чували. Ако не се натори почвата ще стане неплодородна. И агрономите, които се занимават с науката за земята, знаят това, и дачниците от опит са се убедили в това. Надявам се че си съгласна с това, че земята трябва да се тори.
— Разбира се земята трябва да се обогатява, но не е нужно за това да се грижиш ти. Бог предварително така всичко е замислил, че без еднообразните физически усилия за теб, обогатена в идеален вид земята ти ще бъде, където ти поискаш да живееш. Необходимо ти е само до мисълта Му ти да се докоснеш. В цялост системата Му да почувстваш, а не само да решаваш с ум.
— Тогава защо сега никъде и нищо по земята не се наторява по системата на Бог?
— Владимир, сега ти се намираш в тайгата. Погледни наоколо, колко са високи дърветата, мощни са стволовете им. Между дърветата има трева, храсти. Малина има, капини… и множество огромно от всичко расте в тайгата за човека. А никой от хората дори за хиляди изминали години в тайгата ни веднъж не е торил земята. Но плодородна все така остава си земята. Как мислиш, от кого и как е наторена?
— От кого?…Не знам от кого и как. Но факт приведе ти действително сериозен. Да, поразително е какво става с човека. Кажи сама, защо в тайгата не са нужни торовете разни?
— Системата и мисълта на Бога в тайгата не са нарушени до такава степен, като там, където днес живеят хората. В тайгата от дърветата падат листа, и малки клончета събаря вятърът. И наторява се земята в тайгата с листенцата и клончето, и червейчетата. Състава на земята регулира растящата трева. Храстите, излишъците кисели или алкални отстраняват от земята. Листото, от дървото паднало, от торовете, които познаваш не се заменя. Нали той, падналият лист, много енергии от космоса в себе си носи. Той е видял звездите, и луната, слънцето. Не просто е видял, той е взаимодействал с тях. И даже много хиляди години да изминат, земята на тайгата ще бъде плодоносна винаги. — Но на участъка, където ще се построи домът, тайгата няма я. — Тогава я планирай! Сам от дървета разни ти гора си посади. — Анастасия, ти по-добре веднага всичко разкажи, как да се направи така, че почвата на участъка винаги да бъде наторена от само себе си.Това е голяма работа, защото и много друга работа там предстои. Лехи да се садят, с вредители — борба…
— Разбира се, може да се разкаже в детайли и подробности, но по-добре всеки своята мисъл, душа и мечта да призове към строителство. Интуитивно всеки може да усети кое за него по-приемливо ще бъде и ще зарадва и деца и внуци. Единна планировка е невъзможна. Тя индивидуална е като на велик творец художник картината. У всеки тя е своя.
— Но примерно поне ти разкажи. Изобщо как да бъде.
— Добре, — ти гледай, аз ще почертая малко. Но отначало главното разбери. Всичко Бог е създал за благо на човека. Ти си човек и можеш да управляваш цялото обкръжаващо. Ти си човек! Да разбереш и да почувстваш със своята душа, в какво е истинския земен рай…
— Хайде по-конкретно, без философия. Кажи какво и къде да се сади, къде да се изкопае нещо. Какви култури е по-изгодно да се садят, за да се продадат по-скъпо после?
— Владимир, знаеш ли защо не са щастливи селяните и фермерите от днешния ден?
— Е защо?
— Повече реколта да получат се стремят мнозина, после да я продадат… За парите повече мислят, не за земята. Не вярват самите те в това, че могат да бъдат щастливи в родовото си гнездо, считат, че в градовете всички са щастливи. Повярвай, Владимир, всичко, което в Душата твори се, във външното се отразява непременно. Разбира се, конкретиката външна е нужна също, затова нека да си представим заедно примерната планировка на участъка. Аз само ще започна, а ти помагай.
— Така да е, ще помогна. Ти започвай.
— Участъкът ни е на пусто място. Пустошта е оградена вече с живата ограда. Още три четвърти или половината да заемем с гора, ще посадим там разни дървета. По края на гората, където останалата ни земя гората ще опира, жива преграда ще посадим от храсти такива, че през тях да не минават животните и да не тъпчат посаденото в градината. В гората от фиданки посадени близо, ще направим навес, където после ще живее козичка, или две. От фиданки още ще измайсторим укритие и за носачките-кокошки. В градината ще изкопаем малко езерце, около сто квадрата. Между дърветата в гората ще посадим храсти малини и френско грозде, по края — горски ягоди. Освен това в гората, но после, когато малко израстат дърветата ще сложим между клоните три празни кошера и за пчели. Беседка от дървета ще поставим, където ти с приятели или с децата, от жегата скрит, ще си общуваш. И спалня лятна жива ще измайсторим, и твоя работилница за творчество. И спалня за децата, и за гости място.