— Това — да! Не гора, а истински дворец ще стане.
— Само жив дворец това ще бъде, вечно растящ. Така го е замислил сам Творецът. Човекът на всичко само трябва да даде задача. На всичко по вкуса, и замисъла и смисъла си.
— А защо Творецът веднага всичко тъй не е направил? В гората всичко си расте както му падне.
— Гората като книга е за теб твореца. Погледай по-внимателно Владимир, в нея написано е всичко от Отеца. Виж, дървета три растат само на половин метър едно от друго, ти си свободен в редица да ги посадиш и да съставяш фигури различни от множество на тях подобни. Между дърветата и храсти има, помисли, как да ги използваш за наслаждение в живота си. А ето и дървета, които не позволяват на храсти и трева помежду им да растат, и ти за бъдещият си жив дом можеш да отчетеш това. На теб ти е необходимо на всичко да дадеш програма и да поправяш по свой вкус. Да се грижи нежно и да радва теб и твоите деца е всичко околно на твоят участък, да се грижи и да храни.
— За да се храниш трябва да садиш градина. А с градината ще се потиш ти здраво.
— Повярвай, Владимир, и зеленчукова градина да се направи може тъй, че няма да се затрудняваш много. И тук е нужно да наблюдаваш. Между тревите, какво всичко расте в гората, биха могли и зеленчуци да растат, домати най-прекрасни и краставици. Техният вкус за тебе ще е много по-приятен и полза по-голяма за организма ти ще носят, когато край тях няма гола земя.
— А бурените? Вредителите, бръмбарите нима няма да ги унищожат?
— Няма в природата изобщо нещо безполезно, и бурени ненужни няма. Няма и бръмбари вредящи на човека.
— Е как да няма! А например колорадския бръмбар, той гадината, картофите изяжда на полето.
— Да, яде. С това показва на хората, че нарушават със своето неведение самостоятелността на земята. Противоречат на замислите Божии. Как може година след година в едно и също място да се оре тъй упорито, да се терзае земята? Да се стърже по незаздравяла рана и при това да се изисква, от раните й благодат да израсте. Нито колорадски бръмбар, нито пък друг не ще докосне този участък, който с тебе рисуваме. Когато в хармония велика расте си всичко, то хармонични плодове се дават от растящото
— Но ако, в края на краищата, всичко в участъка, който измисли ти, така се получава, че не е нужно да се наторява земята, не е нужно с отрови да се бори с вредителите разни, да плеви, и всичко там от само себе си расте, какво да прави на човека му остава?
— Да живее в рай. Тъй както Бог е искал. И този, който може такъв рай да построи, Божествената мисъл ще докосне и с него сътворение ново ще произведе.
— Какво ще бъде новото?
— Ще дойде неговият ред, когато предшестващото бъде сътворено. Сега да си представим, това, което не довършихме.
Домът>
— Още и здрава къща трябва да се построи. Децата, а и внуците да могат да живеят в нея без проблеми. Тухлена къща, двуетажна, с тоалет и баня, с топла вода. Сега това възможно е да се направи във всеки частен дом. Бях на изложба и видях: различни много приспособления са разработени все за удобство в частните къщи. Или ще кажеш пак, че не нужно да се използват технократски измишльотини.
— Напротив, нужно е. Ако имаш за това възможност, нужно е да заставиш всичко да ти служи все за благо. При това е нужен плавен преход в навиците. Но само че на внуците ти няма да е нужна къщата от тебе построена. Като пораснат те ще разберат. Друг дом ще бъде нужен на тях. И затова не си и струва усилия прекалено ти да влагаш и да строиш голям дом и прекалено здрав.
— Анастасия, ти пак приготви някаква уловка. Всичко, от мен предложено отхвърляш, дори домът. А пък аз смятам, че къщата безспорно трябва да е качествена. Ти казваше, че заедно проектът ще изготвим, а ми противоречиш, за всичко което казвам.
— Разбира се, че заедно, Владимир, та аз не съм отхвърлила нито едно от твоите предложение, само изказвам своите съображения. И всеки може да си избере, което на характера му е по-близко.
— Тогава повече веднага говори за своите съображения. Аз мисля, че не ще разбере никой, защо не бива за внуците си да остави дом.