— Към теб любов и вечната ти памет в друг техен дом ще се съхрани. Внуците, когато порастат, непременно ще разберат, какъв за къщата материал, от всички помислени, за тях ще бъде най-приятен, най-здрав и полезен. Сега ти нямаш този материал. Ще построят твоите внуци дървен дом от тези дървета, които още дядо им е посадил, и са обичали ги техните родители. Такава къща ще лекува, ще пази от нечистите, и за светлина ще вдъхновява тях. И ще живее в тази къща великата енергия на любовта.
— Да… Интересно… Къща от материала, от дърветата, които са отгледали дядото, майката, бащата. А защо ще пази тя живеещите в нея? В тази къща има някаква мистика.
— Защо наричаш мистика енергията светла на любовта, Владимир?
— Ами затова, че не всичко ми ясно. Аз разсъждавам за проект на къща и участък, а ти изведнъж за любовта започна да говориш.
— Защо — изведнъж? С любов изначално е нужно всичко да се сътвори.
— Какво — и оградата ли? И горските фиданки — и тях ли трябва с любов да садиш?
— Разбира се. Великата енергия на любовта и всичките планети на мирозданието ще ти помогнат да живееш в пълнота, присъща на Божия син.
— Е, ти започна съвсем непонятно да говориш, Анастасия. От къщата и оградата пак премина към Бога. Каква може да бъде тука връзката?
— Прости за неяснотата на изказването ми, Владимир. Позволи, ще се опитам малко по-различно да говоря за значимостта на нашия проект.
— Опитай. Само че се получава той не наш, а твой.
— Всеобщ е той Владимир. Хорските души мнозина го усещат интуитивно. Да го конкретизира и осмисли не позволят на човека ежеминутните догмати, шума на технократския ви път, науката, мнозина се стремят от щастие да отклоняват хората.
— Ами ето, ти се опитай да го кажеш по-конкретно.
— Да, ще опитам. И, как бих искала да съм разбрана за хората! О, логика на Божествените стремления, на мен помогни, да построя по-ясни словосъчетания!
Енергията на любовта
— Тя, великата енергия на любовта, изпратена от Бога на земята за децата му, веднъж идва при всеки. Понякога, и не веднъж, тя се стреми със себе си да сгрее човека и при него остава. Но повечето хора не дават възможност на великата енергия Божествена завинаги с тях да стои.
Ти си представи, веднъж се срещат той и тя, на любовта в сияние прекрасно. Стремят се те животът си да съединят за вечно. Смятат, че по-здраво съюзът им ще се скрепи с хартия, и ритуал изпълнен пред свидетели мнозина. Но напразно. Едва изминали няколко дни, и на любовта енергията ги напуска. Така почти при всички е.
— Да, ти си права, Анастасия. Развеждат се мнозина от хората. Седемдесет процента. А тези, които не се развеждат често живеят като куче с котка, или остават равнодушни един към друг. Това известно е на всички, но защо се случва толкова масово, неясно е за никого. Ти казваш, че ги напуска на любовта енергията, но защо? Дразни ли ни всички или играе своя си игра?
— Не дразни никой любовта и не играе. Стреми да живее вечно с всеки, но сам избира начина по който да живее човекът, и този начин на живот я плаши. Не може любовта да разрушението вдъхновение да дава. И на любовта плодът не бива в мъки да живее, когато почват той и тя общ живот да строят. Когато в жилище да се заселят те стремят се, подобно на каменен безжизнен склеп. Когато всеки своя работа си има и интереси, свое само обкръжение. Когато нямат общо дело за бъдещето, и нямат съвместни стремежи. Когато само от плътска утеха се увличат техните тела, за да дадат след туй детето си на изтезание в света, в който чиста вода няма, има бандити, болести, войни. Заради всичко това си отива енергията на любовта.
— Ами ако той и тя имат много пари? Или родителите на младоженците им подарят не малко жилище, а шестстайно, в нова постройка със съвременна планировка, с охрана на входа, и кола им подарят добра, и пари по сметка на младоженците в банката има много,-дали енергията на любовта в тези условия ще е съгласна да живее? Ще могат ли той и тя до старостта в любов да проживеят?
— До старост ще им се наложи в страх да живеят, без свобода и без любов. Да наблюдават как всичко наоколо старее и гние.
— Какво тогаз е нужно на придирчивата енергия на любовта?
— Не е любовта придирчива и опърничава, към сътворение Божествено тя се стреми. За вечно може тя да сгрее този, който да сътвори с нея пространство на любов ще може.
— А проекта, който ти рисуваш, има ли някъде на любовта пространство?
— Да.
— Къде е то?
— Във всичко. За двама първо то ще се роди, после за техните деца. При децата ще има връзка със Вселената на трите плана на битието.