— Представи си Владимир, как той и тя в любов започват да осъществяват проекта, който с теб ние рисуваме. Да садят дървета родови, треви, градина. И да се радват как през пролетта цъфтят творенията им. Завинаги любов между тях ще живее, в сърцата им, и около тях. И всеки другия ще си представя в пролетен цвят, и ще си спомня, как заедно цъфтящото дърво засаждали са. И на малината вкуса, чрез себе си вкуса на любовта им ще припомни. Той и тя в любов един към друг през есента докосвали са клонките малинови.
В градина сенчеста съзряват плодове прекрасни. А заедно градината засаждали са той и тя. Садили са градината в любов.
Тя се е смяла звънко, когато той се е потил, ямка копаейки, и капките от челото му тя, със своята ръка, изтривала и го целувала по устните горещи.
В живота често случва се така, че само единият обича. Другият или другата да се намира само редом позволяват. Но щом градината си почнат да отглеждат, на любовта енергията ще се раздели, не ще напусне никога тя двамата! Начинът им на живот ще съответства на този, в който могат да живеят самите те в любов и по-нататък да предадат на своите деца на любовта пространство. И да възпитат своите деца по образ и подобие съвместно с Бог.
— Анастасия, за възпитанието на децата по-подробно разкажи. За възпитанието читатели мнозина питат. Ако при теб система няма, то поне кажи, коя от съществуващите най-добра е.
По образ и подобие
— За възпитанието на децата не ще се намери система единна за всички, най-малкото заради това Владимир, че всеки отначало да отговори сам на себе си е длъжен на въпроса — кого стреми се да възпита в своето дете.
— Е, как кого? Човек, разбира се, щастлив и умен.
— Щом е така, то първо той самият такъв трябва да стане. И ако сам щастлив да стане не успее, трябва да знае какво попречило е за това.
На мен много ми се иска за деца щастливи да говоря. Тяхното възпитание Владимир, това е възпитание на себе си самия. Проектът, който с тебе заедно сега рисуваме, ще помогне за това. Как днес децата раждат се на теб ти е известно и известно е на всички. Това, което предшества раждането хората недооценяват, и на много деца на битието плановете, присъщи само на човека, не додават, така съзнателно осакатени раждат.
— Сакати? Имаш пред вид, безръки и безноги, или болни от полиомиелит?
— Роденият човек не само външно би могъл сакат да бъде. Външно плътта нормална може да изглежда. Но има второ «аз» човека, и пълен комплекс от всички енергии у всеки трябва да има. Ум, чувства, мисли и много друго. Но повече от половината деца, дори според съвременните твърде занижени параметри, сега са смятани за непълноценни от вашата медицина. Когато искаш да се убедиш в това, узнай, колко училища има сега за деца дебилни. Такива ги признава вашата медицина. Но се сравняват техните способности само с онези, които считат се за относително нормални. Но ако можеха да видят лекарите, какъв може да бъде умът и комплексът вътрешен на човешките енергии в идеалния случай, то единици между всичките родени на земята биха те счели за нормални.
— Но защо не много пълноценни се раждат всички деца, както ти казваш?
— Светът технократски се стреми да не допусне, в единство трите главни точки да се слеят у родените. Стреми се технократията да се разкъсат нишките с божествения разум. И нишките се късат преди раждането на детето. И търси тази връзка, митарствайки след туй човекът по света, но не я намира.
— Кои са главните точки? Какви връзки с разума? Нищо не разбрах.
— Владимир, още до появата му на света формират се много неща в човека. И възпитанието му да се съприкосновява трябва със цялото творение на космоса. Това, което е използвал Бог, когато е творил прекрасните свои творения, не бива да се пренебрегва от сина Му. Три главни точки, трите първи плана на битието родителите длъжни са да предоставят на сътворението си.
Ето точката първа за рождението на човека, нейното име е — Родителска мисъл. И в Библията се говори за това, а и в Корана: «В началото бе словото», но може и по-точно да се каже: «В началото бе мисълта». Нека си спомни тоз, който родител сега се нарича, кога и как замисля е детето свое в мислите си. Какво му е предричал? Какъв свят за творението свое е създал?
— Аз мисля Анастасия, че мнозинството не се стремят много да мислят, докато жената не забременее. Така, просто спят заедно. Случва се и без да са женени. А се женят, когато приятелката забременее. Защото не е ясно ще забременее ли тя изобщо или не. И да се мисли предварително няма смисъл, когато не е ясно, ще има ли въобще дете.