— Да, за съжаление така се получава. В плътски утехи заченати са мнозинството хора. Но човекът, Божие подобие и образ, не трябва на света да се явява като последствие от удоволствие. Представи си друга ситуация. Той и тя в любов един към друг и в мисли за сътворение свое бъдещо строят своят прекрасен и жив дом. И си представят, как техните син или дъщеря щастливи на това място ще бъдат. Как чедото им първи звук ще чуе — звукът на майчиният дъх и птичи песни на Божи творения. После си представят как да отдъхне ще поиска порасналото им дете след труден път и ще дойде в родителската градина, под сянката на кедър ще приседне. Под сянка на дърво, в земята родна посадено от родителска ръка в любов към него и с мисъл за него. Засаждането на родово дърво от бъдещите родители първата точка ще определи, планетите ще призове на помощ за сътворението на тази първа точка. Тя е нужна! Тя е важна! И повече от всичко е на Бог присъща! Тя потвърждение е за това, че ще твориш нещо подобно Нему! Нему, Великият Творец! И ще се радва той на осмислеността на своя син и свойта дъщеря. «В началото на всичко е мисълта». Повярвай, моля те Владимир. Потоците на всичките енергии вселенски ще се окажат в тази точка, където мисълта в любов на двама в единно ще се слее, където двама мислят за творение прекрасно.
Точката втора, а по-вярно, човешки план още един ще се роди, нова звезда ще грейне на небето, когато с мисъл за творение прекрасно и в любов, се слеят две тела в едно на мястото, където дом строиш ти жив и райски, за бъдещото си дете.
На това място след това да проживее девет месеца трябва заченалата жена. И най-добре, тези месеци да бъдат цъфтенето на пролетта, благоуханно лято, и плодовете на есента. Когато освен радостта и приятните усещания нищо не я отвлича. Където звуци само на Божествени творения обкръжават жената, в която прекрасното творение живее вече. Живее и усеща цялата Вселена. Звезди да вижда бъдещата майка трябва. И всичките звезди, и всичките планети да му дарява мислено на него, прекрасното свое дете, майката това да прави може с лекота, на нея всичко е по силите. И всичко ще последва мисълта майчина без бавене. И космосът верен слуга ще бъде на двамата прекрасното творение в любов.
И трета точка, нов план в това място нужно е да се получи. Там, където е било заченато детето, там и раждането трябва да премине. И редом нужно е бащата да бъде. Над тримата ще възнесе венец великият любящ нас всички ни Отец.
— Ето това е! Не знам защо, но даже дъхът ми секна от думите ти, Анастасия. Знаеш ли, представих си мястото за което ти говориш. Така си го представих! Чак ми се прииска самият аз по новому да се родя в такова място. Направо сега там да бих могъл да ида и отдъхна в прекрасната градина, която майка и баща са посадили. Да седна под дървото сенчесто, което преди моето раждане за мен са посадили. Където бил съм заченат и където съм се родил. Където майка ми в градината се е разхождала с мисъл за мен, не появилият се още на света.
— Такова място срещнало би тебе с велика радост, Владимир. Ако плътта ти болна е то би изцерило плътта. Ако душата е — би излекувало и нея. И би нахранило теб изморения. Би те обгърнало в спокоен сън, и с изгрев радостен би те събудило. Но както множеството хора, живеещи днес на земята, ти нямаш такова място. Не съществува твоята родина, където плановете на битието събират се в едно.
— Но защо всичко у нас се получава не както трябва? И защо деца полудебилни майките продължават все да раждат? Кой това място е отнел от нас? Кой го е отнел от мен? Кой го е отнел от другите?
— Владимир, може би ще си отговориш сам, кой място за Полина дъщеря ти, не е създал?
— Какво? Намекваш, че аз съм виновен за това… Че няма го и дъщеря ми?
А кой е виновен?
— Но аз не съм знаел, че може толкова добре да се направи. Ех, жалко че назад не може животът да се върне и да се оправи всичко.
— Защо да се връща? Животът продължава и всекиму е дадено прекрасен образ на живота да създава във всеки миг.
— Разбира се, животът продължава, само че каква е ползата от старците например. Сега те чакат децата им да им помагат, а децата без работа стоят. Освен това, да се възпитават децата как може сега, когато всички са пораснали?
— И на деца пораснали Божествено възпитание може да се даде.
— Но как?
— Знаеш ли, добре било би, ако старците пред своите деца се биха извинили. Искрено да се извинят за това, че свят без беди не са успели да им предоставят. За мръсната вода, за въздуха непрозрачен.