И нека със старееща ръка истински жив дом за децата си пораснали да почнат да изграждат. И ще се удължат на живота дните на старците, дори ако само мисъл подобна у тях роди се. А когато родината с ръка докоснат старците, повярвай Владимир, децата им при тях ще се завърнат. Дори дома до край да не успеят да издигнат старците, децата техни ще успеят да ги погребат в родината им,и с това ще им помогнат отново да се възродят.
— Да погребат в родината? Ти считаш за родина участъка родова земя. И какво на този ли участък, а не в гробище родителите сме длъжни да погребем ние? И там да им поставим паметници?
— Разбира се, че на участъка. В горичката от тях посадена. А ръкотворни паметници на тях не са нужни. Нали за памет всичко обкръжаващо ще служи. И всеки ден за тях напомняне, но не със скръб, а с радост, всичко обкръжаващо ще бъде. Безсмъртен твоят род ще стане, защото добрият спомен само връща душите на земята.
— Постой, постой, а гробищата? Ненужни ли са те съвсем?
— Владимир, гробищата в днешния ден подобни са на места отходни, където се изхвърля това, което не е нужно никому. Дори в съвсем недалечни времена телата на починалите хора погребвали са в родови гробници, храмове и кули. Само безродните и заблудените изваждали са от пределите на селищата. Само останал е изкривен ритуал от времена далечни — починалите да поменуват. След три дни, после — девет, след половин година, година, после… После на ритуала само се отдава дан. На забвение умрялата душа от днес живеещите постепенно се предава. И живите нерядко се забравят, когато зарязват дори родителите си децата, в далечен край бягат от тях. И за това не са виновни децата, те бягат, интуитивно чувствайки лъжата и безизходността на своите стремежи. От безизходицата те бягат, и сами в същия капан попадат.
Устроено е във Вселената всичко така, че първи в материално тяло отново ще се въплътят тези души, които спомени добри ги викат от земята. Не ритуал, а искрените чувства. Те ще се появят тогава у живеещите на земята, когато със своя начин на живот починалият за себе си приятен спомен ще остави. Когато споменът за него действен е и материален, а не ритуален.
Сред множеството други човешки и вселенски планове на битието, човешкият материален план значение не по-малко има, и отношението ни към него трябва да е грижливо.
От погребаните тела родителски,в горичката от техните ръце садена, ще порасте трева, цветя ще се издигнат, дървета, храсти. Ти ще ги виждаш и ще им се наслаждаваш. С късчето родина отгледано от родителска ръка ти с ще съприкосновяваш всеки ден, и подсъзнателно с тях ще общуваш, а те ще общуват с теб. За ангели-хранители си чувал?
— Да.
— Тези ангели-хранители, далечните и близките родители, ще се стараят да те пазят. След три поколения на земята те отново ще се въплътят. Но и когато няма ги в материята земна, енергията на душите им, ангелите-хранители, във всеки миг ще ти бъдат охрана. На родовият ти участък, никой с агресия да влезе не ще може. Енергия на страх има у всеки човек. Тази енергия в агресора ще се събуди. Болести множество в агресора ще се родят. Болести, от стрес, които произхождат. Впоследствие те ще го унищожат.
— Впоследствие, но преди това той може много пакости да наизвърши.
— Кой ще поиска да напада Владимир, щом знае, че ще бъде наказанието неизбежно?
— А ако не знае?
— Интуитивно това знае днес всеки човек.
— Добре де, да допуснем, че права си за агресорите, а с приятелите как ще бъде? Например ще поискам аз на гости да поканя приятелите си. И те ще дойдат, а всичко обкръжаващо ще почне да ги плаши.
— На твоите приятели, чиито помисли са чисти, всичко околно ще се радва, както и ти. И тук за пример кученцето може да послужи. Когато при стопанина на кучето приятел идва не ще го пипне верният страж. Когато напада агресор, верният пес готов е в смъртен бой да влезе с него.
И на участъка на твоята родина целебна ще е всякоя тревичка и за теб и за приятелите ти. Подухналият вятър прашец целебен ще ви донесе от цветята, храсти и дървета. И на предците всички твои ще е с теб енергията. И в предвкусване на сътворение планетите ще чакат твои разпореждания.
И взорът на любимата ще се отразява за векове от всяко листче на прекрасните цветя. И нежно ще говорят с теб в хилядолетията от теб децата ти възпитани. И ще се въплъщаваш в нови поколения. И сам със себе си ще разговаряш, и сам ще се възпитаваш ти. И със своя Родител сътворения ти ще твориш. В родината ти, в твоето пространство на любов енергия Божествена ще заживее — Любовта!
Когато Анастасия разказваше в тайгата за участъка, от интонацията на гласа й, от увлечеността й секваше дъхът. После, вече след като бях заминал и написал тези редове, аз често размишлявах: «Действително ли за всеки е толкова важно да го има? Как нарича тя това късче своя родина? Действително ли може да се възпита дете, вече пораснало, с последния свой дъх? Действително ли може с помощта на родовия участък да се говори с родителите и енергиите им да пазят и теб и духа и тялото?» И така се случи, че съмненията ми случайно разсея самият живот. Случи се така…