Седяхме със Сергей край масата под дърветата…
— Баща ми позвъни в Москва, помоли ме да дойда… И аз дойдох, погледнах и пренесох семейството си, — разказваше Сергей, — заедно с баща ми работех тук. Работата с него се оказа радост. А когато умря, не можах да оставя това място.
— Не съжаляваш ли, че остави столицата?
— Не, не съжалявам, и жена ми не съжалява. Всеки ден благодаря на баща си. Тук ни стана много по-комфортно.
— Удобства в къщата направихте ли си, вода прекарахте ли?
— Удобства, тоалет, ей там пред къщата, още баща ми е направил. Аз друг комфорт имам предвид. Отвътре някак по-комфортно стана, по-запълнено.
— А с работата как е?
— Работа само да искаш. Градината трябва да се гледа, с пчелина да се оправяме. Още не знам напълно как да общувам с пчелите. Жалко, не успях да усвоя навиците от баща си. Хора все повече идват при долмена, всеки ден посрещаме автобуси, жена ми с удоволствие помага. Баща ми ме помоли да посрещам хората и аз го посрещам. Стоянка оборудвах, искам и вода да прекарам. Но ме притискат с данъци. Все още не ми достигат средства. Добре поне, че тукашната администрация малко помага.
Разказах на Сергей за това, което бях говорил с Анастасия за земята, за участъка, за паметта на родителите, а той в отговор:
— Знаеш ли, права е тя! Сто процента е права. Умря баща ми, а аз всеки ден сякаш разговарям с него, понякога и споря. И все по-близък ми става той, сякаш не е умирал.
— Как така? Как можеш да разговаряш с него? Като контактьорите глас чуваш ли?
— Не, всичко е по-просто. Виждаш ли ямата? Той вода търсеше, но със скала се сблъска. Исках да засипя тази яма, а на нейно място още една масичка с пейка да поставя. Мислех за себе си: «Как тате не си пресметнал, сега само излишна работа се отваря, а и така дела много има». Само че заваляха дъждове, от планината вода потече, и се задържа не изчезна от ямата няколко месеца. Малко вирче се образува. Помислих си: «Юначина си тате, послужи твоята яма». И много друго от всичко, което той е замислил се опитвам да осмисля.
— Как все пак Сергей, той от Москва те откъсна, с какви думи?
— Ами че просто всичко говореше. Обикновени думи. Помня само, че някакви нови чувства се появиха у мен от думите му, и желания, и ето аз съм тук. Благодаря ти тате.
Какви ли слова е узнал старият Бамбаков общувайки с долмена? Каква ли мъдрост е познал, че е могъл да върне при себе си своя син? Завинаги да го върне! Жалко че са погребали Бамбаков на гробището, а не на неговата земя, както казваше Анастасия. Освен това аз завиждах на Сергей с бяла завист: намерил беше или създал за него баща му късче родина. Ще я имам ли някога и аз? Ще я имат ли другите? Хубаво е на полянката на Анастасия. Хубаво е и при Бамбаков. Хубаво би било всички да имат свето късче Родина!
Училище, или урок на боговете
След последното посещение при долмена на земята на Бамбаков и разговора с неговия син още по-ярко започнах да си спомням разговора с Анастасия за родината, за нейния проект за участък. Изплуваха в паметта ми и начертаните с пръчица от Анастасия по земята отделни участъци на бъдещите прекрасни селища. И така всичко с увлечение и с необичайни интонации в гласа разказваше тя за тях, че сякаш чувах как шумолят листата в градините, покрили пущинака, и чиста ромоли в ручеите водата, и виждах как сред тях живеят красиви и щастливи мъж и жена. И детски смях и песни в залеза на деня. Между това от необикновеността възникваха и множество въпроси:
— Но защо така чертаеш Анастасия, сякаш участъците не се допират един до друг?
— Нужно е в селището да има пътечки, улички. От всички страни, от всеки участък до следващия трябва да има разстояние не по-малко от три метра.
— А училище ще има ли в това селище?
— Разбира се, виж, ето го училището — в центъра на всички квадрати е то.
— Интересно е да се види, какви ще бъдат учителите в новото училище, занятията как ще се провеждат. Сигурно както в училището на Щетинин видях. Сега там ходят много хора. На всички се харесва горското училище в Текос. Много хора искат такова да създадат по своите места.
— Училището на Щетинин е прекрасно, то е стъпка към училището, в което в новите селища ще се учат децата. Випускниците на Щетинин ще помагат те да се строят и ще преподават в тях. Но главното не е само в мъдрите и образовани педагози. Родителите в тези нови школи децата си ще обучават и самите от децата си ще учат.