— Но как родителите изведнъж учители могат да станат? Нима ще имат образование висше всички родители, че и специално? Различните предмети, математиката, физиката, химия, литература, кой в училището на децата ще обяснява?
— При всички нееднакво ще бъде образованието, разбира се. Но нали не бива самоцелно да се прави опознаването на предметите и на науките. Как щастливи да станат е главното познание, а това само родителите със своя пример могат да покажат.
Съвсем не е задължително родители да водят училищен урок в традиционен смисъл. Например могат да участват родителите в съвместна дискусия или да проследят колективен изпит.
— Изпит? Кого могат родителите да изпитват?
— Децата си, а пък децата да изпитват тях, родителите техни родни.
— Родители с децата — изпит училищен?! Че това е просто смешно. Тогава отличници всички деца ще бъдат. Кой родител ще постави двойка на своето дете? Разбира се шестица всеки ще постави на сина си или на свойта дъщеря.
— Владимир с изводите ти не бързай. Между занятия, на днешния учебен час подобни, ще има други, главни уроци в новото училище.
— Други? Какви?
И внезапно ме осени догадка. Ако Анастасия с лекота показва картини отпреди хиляди години, не е важно как го прави, — с помощта на лъча, хипноза или още там нещо, но нали става. Значи… значи, тя може да покаже и близкото бъдеще, и аз попитах:
— Можеш ли да покажеш Анастасия, поне едно занятие от бъдещото училище, в новите селища? Нетрадиционен урок можеш ли да покажеш?
— Мога.
— Ами покажи. Искам да сравня това, което видях при Щетинин. И с уроците когато аз самият бях в училище.
— А няма ли да питаш и да се плашиш, от силата с която картините на бъдещето ще творя?
— Все ми е едно как ще го направиш. Много ми е интересно да погледна.
— Тогава легни на тревата, отпусни се и заспи.
Анастасия на дланта ми положи тихо своята длан и…
Аз видях сякаш отгоре, сред многото участъци един, отличаващ се със своята планировка от всички останали. В него имаше няколко големи, дървени постройки, съединени помежду си с пътечки, от двете страни на които имаше различни цветни лехи. До комплекса от постройки имаше природен амфитеатър: възвишение, на което от горе надолу се спускаха в полукръг редове от пейки. На тях седяха около триста човека на различна възраст. Имаше сред тях възрастни, вече посивели хора и съвсем млади. Изглеждаше че са седнали по семейства възрастни мъже и жени и деца на различна възраст. Помежду си разговаряха възбудено. Сякаш им предстоеше да видят нещо необичайно, концерт на суперзвезда или изявление на президента.
Пред аудиторията на дървена площадка-сцена стояха две масички, два стола, а зад тях голяма дъска. До площадката група деца, около петнадесетина, на възраст от пет до дванадесет години спореха оживено за нещо.
— Сега ще започне нещо като симпозиум по астрономия,-чух аз гласа на Анастасия.
— А децата защо са тук? Нямало ли е на кого да ги оставят родителите?-попитах аз Анастасия.
— Едно от групичката спорещи деца сега ще изнесе основният доклад. Те все още избират, кой да бъде. Виждаш ли, има двама претенденти:момче на девет години, и момиче на осем. Сега децата гласуват. Мнозинството избра момчето.
Момчето с делова, уверена походка отиде до масата. Той извади от картонена папка и разположи на масата някакви хартийки с чертежи и рисунки. Всички деца — някои важно, а други на подскоци отидоха при родителите си, седящи на скамейките. Червенокосото, цялото в лунички момиченцето-претендент за изказване — премина край масата с гордо вдигната главичка. В ръцете й имаше папка и по-голяма и по-дебела, от тази на момчето, навярно в папката имаше също рисунки и чертежи.
Момчето зад масата се опита нещо да каже на преминаващото край него момиче-претендент, но малката не спря, оправи рижата си плитчица, и отмина, демонстративно обръщайки се. Момчето известно време объркано гледаше след отдалечаващото се с горда походка момиченце. После отново започна съсредоточено да прехвърля листите си.
— Кой е успял до такава степен да преподаде на децата астрономията, че да правят доклад пред възрастните? — попитах Анастасия.
А тя в отговор:
— Никой не им е преподавал. Предложено им е било сами да поразмислят, как всичко е устроено, да се подготвят и представят своите умозаключения. Повече от две седмици те са се готвили, и сега е настанал отговорният момент. На техните умозаключения може да опонира който поиска, те ще отстояват своето мнение.
— Значи се получава игра?
— Можеш да оценяваш ставащото като игра. Само че тя е много сериозна. У всеки от присъстващите сега ще се включи и ще се ускори мисълта за планетарното устройство, а може и за нещо повече ще започнат да мислят присъстващите. Та нали децата са мислили две седмици, а техните мисли от нищо, от никакви догми не са ограничени, никакви версии за планетарното устройство не ги притискат. Още не е известно какво те ще представят.