— Ще нафантазират със своя детски ум, искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ще представят своята версия. У възрастните също няма аксиома за планетарното устройство. Целта на този симпозиум не е да изработи някакви канони, а да ускори мисълта, която впоследствие ще определи истината, или ще се доближи близо до нея.
Към втората маса се доближи млад човек и обяви началото на доклада. Момчето започна да говори.
Изказваше се уверено и увлечено около двадесет и пет — тридесет минути. Неговата реч, както ми се стори, беше пълна детска фантазия. Фантазия не обоснована с никакви научни теории и даже елементарни знания от курса по астрономия за средното училище. Момчето казваше примерно следното:
Ако вечер се погледне небето там светят много звезди. Звездите биват различни. Съвсем мънички звезди има, и по-големи. А съвсем мъничките звезди също могат да бъдат големи. Ние само си мислим отначало че те са малки. А те са много големи. Защото когато самолетът лети нависоко е малък, а когато на земята се доближим до него, той се оказва голям и много хора могат да се вместят в него. Само че сега на звездите няма хора. Те светят вечер. И големите светят и малките също. Те светят за да ги гледаме и да мислим за тях. Звездите искат, ние да направим на тях всичко толкова хубаво както е на Земята. Те малко завиждат на земята. Те много искат на тях да растат такива както при нас ягоди и дървета, да има такава рекичка и рибки. Звездите ни чакат, и всяка се старае да свети, за да й обърнем внимание. Но ние още не можем да полетим към тях, защото имаме много работа у нас. Но когато всичко направим в къщи, и навсякъде, на цялата земя ще бъде хубаво, и ние ще полетим към звездите. Само че ние ще полетим не на самолет и не на ракета. Защото със самолет дълго се лети, и с ракета също е дълго и скучно. Освен това в самолета и ракетата няма да се поберат всички. И много различни товари няма да се поместят. И дърветата няма да се съберат, и рекичката. Когато ние направим на земята всичко да е хубаво, ще полетим към първата звезда с цялата земя. Някои звезди ще поискат сами да долетят до земята и да се притиснат към нея. Те вече са изпращали свои късчета, и техните късчета са се притискали към земята. Хората отначало са мислели, че това са комети, но това са късчета звезди, много силно поискали да се притиснат до красивата земя. Тях са ги изпратили звездите, които ни очакват. Ние можем да долетим до далечна звезда с цялата земя, и който поиска ще остане на звездата, за да бъде и там, както на земята, красиво.
Момчето вдигаше своите листи, показваше ги на слушателите си. На листите имаше рисунки на звездното небе, траекторията на придвижване на земята към звездите. На последната рисунка имаше две звезди в цъфтящи градини и отдалечаващата се от тях в междугалактическия си полет Земя.
Когато момчето свърши да говори и да показва рисунки, водещият съобщи, че желаещите могат да се изказват като опоненти или да изкажат своите съображения по повод чутото. Но никой не бързаше да се изказва. Всички мълчаха, и ми се стори, че много се вълнуваха.
— За какво се вълнуват? — попитах аз Анастасия. — Никой от възрастните не познава астрономията,или какво?
— Вълнуват се затова, че трябва да говорят аргументирано и разбрано. Та нали там присъстват техните деца. Ако изказването им бъде неясно или неприемливо за детската душа, към изказващия се ще възникне недоверие или, още по зле, — неприязън. Възрастните ценят отношението към себе си, вълнуват се и не искат да рискуват. Боят се да не изглеждат нелицеприятни пред събралите се, а главно пред своите деца.
Главите на много от присъстващите започнаха да се обръщат по посока на седящия в средата на залата възрастен побелял мъж. Той прегръщаше за рамената червенокосото момиченце, това, което беше претендент за доклад. Редом с тях седеше млада и много красива жена. Анастасия изкоментира:
— Мнозина гледат сега посивелият мъж в центъра на залата. Той е професор от университета. Той е учен. Сега е в пенсия. Личният му живот отначало не вървял, нямал деца. Преди десет години си взел участък, започнал сам да го устройва. Обикнала го млада девойка и им се родило червенокосото момиченце. Младата жена до тях — е неговата жена и майката на дъщеря му. Бившият професор много обича своето късно дете. И червенокосото момиченце, неговата дъщеря, се отнася към него с голямо уважение и любов. Мнозина присъстващи смятат, че професорът трябва първи да се изкаже.