— Няма да може ако го домързи. Всичко е в човека всеки и около него от мига на сътворението се пази. Сядай по-добре в лодката, трябва да отблъскваме вече.
Старецът седна на веслата. Когато се отдалечихме от брега на около километър, дядото заговори: — Ти в тази информация и в размишленията се старай да не потъваш, Владимир. Действителността чрез себе си ти определяй. Чрез себе си усещай материята и това, което не се вижда, равномерно.
— За какво ми казвате това, не ми е ясно.
— За това, че в информацията почна да копаеш, с ума си да определиш. Но няма с ума да се получи. Обемът на това, което внучката ми знае, умът не може да помести. И ще престанеш ти около теб творящото се да забелязваш.
— Всичко забелязвам аз. Ето река, лодка…
— Защо тогава ти, всичко забелязващия, не можа нормално да се сбогуваш с внучката ми, и със сина си? — Е, може и да не успях. За по-глобалното защото мислех.
И действително си тръгнах почти без да се сбогувам с Анастасия, и през целия път мислех толкова усилено, че дори не забелязах как се оказах край реката, и добавих на дядото:
— Анастасия също за друго мечтае, за глобалното, на нея не са й нужни разни сантименти.
— Анастасия чувства чрез себе си всички планове на битието. И всеки не в ущърб на другия усеща.
— Е и какво?
— Бинокъл извади от чантата си, и дървото на брега, където беше лодката ни погледни
Погледнах през бинокъла дървото. На брега край ствола на дървото стоеше със сина ни на ръце Анастасия. На сгънатата й ръка висеше вързоп. Стоеше със сина и махаше с ръка след лодката, отдалечаваща се по течението на реката. И аз с ръка помахах на Анастасия.
— Изглежда внучката ми със сина след теб е вървяла. Очаквала е, кога ще свършиш размишленията си, за сина си ще си спомниш и за нея ще помислиш. И вързопче даже ти е събрала. Но информацията получена от нея за теб по-важна се оказа. Духовното, материалното, всичко трябва равномерно да усещаш. Тогава и в живота здраво на двата крака ще стоиш. Когато преобладава едно над друго, като сакат ще бъдеш. — Беззлобно говореше старецът и работеше сръчно с веслата.
На него ли, на себе си ли, на глас се опитах да отговоря:
— Трябва сега главното да разбера… Сам да разбера! Кои сме ние? Къде сме?
Аномалии в Геленджик
Уважаеми читатели, всичко написано от мен в книгата, аз съм го чул от Анастасия, видял съм го и съм го преживял сам. Всички събития, това са реални събития от моя живот и описвайки ги съм давал, особено в първите книги, реалните адреси и не измислени фамилии на хората, за което впоследствие съжалявах. Все по-често любопитните започнаха да безпокоят тези хора.
Съществен проблем станаха и всевъзможните слухове, събития, и явления, които се свързват с мен и Анастасия. Своеобразната трактовка на тези събития, и следователно своеобразните изводи ме безпокоят. Не с всички от тях мога да се съглася. Например аз съм против поклонението на долмените. Смятам, че с долмените е нужно да се общува с уважение, а не да им се покланяме.
Между читателите на книгите за Анастасия има хора от различни вероизповедания, духовни общности, с различно ниво на образование. Считам, че към всякоя трактовка на събитията трябва да се отнесем с внимание. Всеки има право на собствено мнение, но нека всеки да уточнява: «това е мое мнение, мои предположения». И разбира се, не трябва непрекъснато да се мистифицира Анастасия, нито мен. Иначе Анастасия може да се превърне от човек, макар и не съвсем обикновен, в някакво необичайно същество. Може и наистина тя да е обичайният човек, а необичайните да сме ние? Ето, моля ви, сам се обърках. Това е защото ме безпокоят ето какви обстоятелства.
Сега с бързината на мълния се разпространява слуха за огненото кълбо, с което общува Анастасия. Помните ли, уважаеми читатели, аз описвах в предходните книги как това кълбо се повява до Анастасия в екстремални ситуации? Как за първи път то се е появило когато малката Анастасия плачела на гроба на своите родители, а после я учило да прави първите си стъпки по земята. Как я защитавало по време на покушението над нея. На въпросът на дядото: «Какво е това?», Анастасия отговорила: «То е добро».
Да, тя общува с него, но не знае до край, какво представлява това природно явление. За какво започнах да си спомням изведнъж за огненото кълбо, появяващо се неизвестно откъде? Защото именно това кълбо, както твърдят маса свидетели, се появило над Геленджик и предизвикало паника. Сега от недоброжелателите се разпространява слух, че уж Анастасия може в случай на нещо с помощта на това кълбо едва ли не да бомбардира тези, които не са й угодни. Че тя общува не само със светлите, но и с тъмните сили. И тук още и читателите наливат масло в огъня. И в Туапсе мен вече направо ме молиха да се насочи това кълбо към Сочинската администрация, за да прозре и тя както Геленджикската.