Уважаеми читатели, аз сега ще се постарая да разкажа, какво стана в Геленджик всъщност и ви призовавам да се отнесете към това спокойно и разсъдително.
В Геленджик местното обществено обединение се готвеше за провеждането на читателска конференция по книгите. Взаимоотношенията на ръководството на обединението с администрацията на града бяха меко казано обтегнати. А и аз във втората книга не се изказвах ласкаво за старото ръководство на града. На този фон… само това оставаше да се случи.
През втората половина на деня, 17 септември 1999 г., в навечерието на читателската конференция по книгите за Анастасия, в града се вдигна вятър и започна буря. На малкия площад пред зданието на администрацията на града внезапно се появи огнено кълбо. По-нататъшните му действия, както сега говорят, са много подобни на действията на кълбото на Анастасия.
Огненото кълбо, появило се над Геленджик, подминало гръмоотводите на околните здания и докоснало стоящото насред площада дърво. После от огненото кълбо се отделили няколко огнени кълба или по-малки лъчи. Едно влетяло в кабинета на ръководителя на администрацията на града, полетяло из кабинета пред очите на присъстващите и излетяло.
Второто влетяло в прозореца на кабинета на заместник управителя на администрацията Галина Николаевна за известно време виснало във въздуха, после се отправило към прозореца, начертало на стъклото неизличим и досега странен знак и излетяло.
По нататък мълвата твърди, че администрацията на Геленджик станала свята или просветлена. Счита се, че именно след случая с огненото кълбо, администрацията е решила да предприеме мерки за подобряване на приема на пристигащите в града читатели, да благоустроява долмените в околностите на града, да провежда ежегодни фестивали на духовната авторска песен, е и още много друго, което по-рано не е искала да прави.
Слухът за случилото се тръгнал от твърдението — в Геленджик е идвало огненото кълбо на Анастасия. Опитах се изкажа версия, че това е била кълбовидна мълния, а сходството на поведението с описаното в книгата е случайно съвпадение. А администрацията на града все едно е била принудена да вземе някои решения. Нищо не се получи. Веднага започнаха да ми доказват: «Случайности няма. Освен това тук не е една случайност, я цяла верига». И да твърдят: «Когато случайностите образуват последователно верига, то това се нарича закономерност».
Разбира се може да се каже че случайностите са се подредили във верига: Засега я неясно как кълбото е подминало гръмоотводите? Защо е докоснало стоящото насред площада голямо дърво, припламнало, прогърмяло над него, но не го унищожило,а полетяло към прозорците на администрацията? Полетяло именно към тези кабинети в които се намирали хората, способни да решат въпросите, свързани с пристигането в града на читателите?
Защо администрацията, след посещението на огненото кълбо веднага решила положително маса въпроси? Защо след появата на това кълбо да приветства конференцията дойде председателят на законодателното събрание? И т.н.
Мълвата започна да твърди, че управителят на администрацията на Геленджик и целият административен апарат така са се изменили, че сега Геленджик ще започне да процъфтява и ще стане, както казваше Анастасия «…по-богат от Ерусалим и Рим». Други твърдят, че кълбото е изплашило всички.
Пристигайки в Геленджик, аз се срещнах с управителя на градската администрация и със заместника. Видях начертания на стъклото знак, пипнах го. Усетих необичайната миризма в кабинета, приличащ на миризмата на тамян и сяра. Но не усетих никакъв страх. Напротив, Галина Николаевна-заместника на управителя на градската администрация беше дори по-весела отпреди. Тя също ми разказа как е станало всичко и попита: «Как смятате дали това не беше някакъв знак?»
Изобщо обстоятелствата се подредиха така, че версията за кълбовидна мълния не се прие. А мен започнаха да ме обвиняват в опростяване на ситуацията.
Няма да скрия, действително се опитах да я опростя, и не само тази ситуация. Защо? Защото разполагам с информация как плашат хората някои лидери на духовни обединения с необикновените способности на Анастасия.Как твърдят, че тези способности не са от Бога, че Анастасия не е човек. Те пишат статии за това в своите духовни издания. Представям си как ще се разшири това с появата на кълбото в Геленджик.