Не смятам да опровергавам или доказвам принадлежността на кълбото към Анастасия — това е вече безсмислено. Всеки ще си остане на собственото мнение. Искам да се опитам заедно с вас, уважаеми читатели, поне да поразсъждавам, проявление на какви сили би могло да се явява посетилото Геленджик огнено кълбо?
В Библията се казва: «По плодовете ще ги познаете». Какви са плодовете? Първо, огненото кълбо не е нанесло никакви щети на зданието на администрацията. Даже стъклото на което начертало знак, не е счупено. Запазилата се в кабинета миризма не прави неприятно впечатление. Галина Николаевна, стопанската на кабинета, разговаря с мен в присъствието на четири човека, и никой от тях не почувства уплаха в нея. Над стоящото в центъра а площада дърво кълбото прогърмяло, имало ярко избухване, казват сякаш дървото пламнало. Но сега то си расте в пълно здраве. Администрацията издаде постановление за подобряване културата на обслужване на пристигащите в града читатели. Прие решение за уреждане на провежданите екскурзии към долмените, за които говореше Анастасия. Не виждам нито едно отрицателно последствие. Следователно плодовете са положителни.
Анастасия казва за огненото кълбо, че то действа само самостоятелно, не може да му се заповядва, може само да се умолява.
В своите книги аз се опитвам точно, доколкото мога, да описвам ситуации, видени със собствените ми очи, почувствани от мен самия и чути със собствените ми уши. Относно случая с огненото кълбо в Геленджик всеки може да има своя версия. Но не ми се иска, някой да използва този случай за всяване на страх у хората.
Освен това, ако така продължи нататък, могат да се мистифицират и най-обикновени ситуации. Сега вече започват да говорят за това, че това огнено кълбо ми е помагало при представянето ми на конференцията в Геленджик. Но това не е така. Аз нямам към него никакво отношение. А в тези слухове има принос и пресата.
Уважаемият «Огоньок» напечата огромна статия, авторът на която казва: «…в страната се провежда широкомащабен експеримент…» и пише авторът на тази статия и за мен: «…той говори в продължение на осем часа, аз такива оратори по-рано не съм виждал». А после и друг вестник добавя още: «…при това той беше свеж като краставичка». Всички тези изказвания, меко казано, са преувеличени и неточни.
Първо, на конференцията говорих не осем, а само шест часа. Два часа са добавили от изказването ми на втория ден.
Що се отнася до помощта, то такава наистина имаше, но без всякаква мистика.
В навечерието на конференцията в Геленджик пристигна Анастасия. В нощта преди конференцията тя каза, че трябва добре да се наспя… Предложи ми да изпия преди сън някаква донесена от нея настойка от тайгата, и аз се съгласих, защото в последно време действително дълго не заспивах нощем. После когато легнах, тя седна до мен, взе ръката ми, както неведнъж беше правила в тайгата (описвах това в главата «Съприкосновение до рая»). И аз заспах, сякаш отлетях някъде. Когато тя правеше така в тайгата винаги у мен настъпваше някаква успокоеност.
Събудих се сутринта, зад прозорците времето беше прекрасно, самочувствието ми отлично, настроението — радостно.
На закуска Анастасия ми предложи само кедрово мляко, каза че по-добре да не ям месо, защото много енергия отива за усвояването му. А и на мен не ми се искаше месо след кедровото мляко. След кедрово мляко изобщо друго не ми се яде.
Когато се изказвах пред дошлите на конференцията хора, Анастасия я нямаше до мен. Тя известно време тихичко стоя сред читателите в залата, после замина нанякъде.
Едва след публикуването на слуховете, мистифициращи моето представяне на конференцията, аз и сам помислих, че Анастасия ми е помагала някак и й казах.
— Ти да не би да забрави Анастасия, че трябваше да изглеждам уморен, поне към края на изказването? Защо заливаш хората с мистика?
Тя се засмя и отговори:
— Каква мистика може да има в това, когато добре отпочинал човек, в добро настроение разговаря с приятели? А това, че ти дълго говори беше защото мисълта ти се объркваше и се опитваше наведнъж няколко теми да обхванеш. Можеше по-кратко и по-ясно да построяваш фразите си, но ти не можеше да направиш това защото и обувките ти бяха тесни и ти стискаха краката, а от това кръвта трудно циркулираше.
Виждате ли колко е просто в действителност.
Уважаеми читатели! Все повече писма пристигат от вас с въпроси, защо нито аз, нито фондът «Анастасия» не отговарят на критичните статии в пресата, на оскърбленията, на обвиненията срещу мен и всички читатели в сектантство. Уважаеми читатели, жал ми е за времето. А и защо да отговарям на тези, които нарочно провокират скандал? През ноември един журналист (Бьй… е фамилията му, напълно няма да я казвам, да не се въвличам в истории) се изхитри един и същ материал под различни заглавия наведнъж в пет издания да напечата. Заглавията измени, и с различни фамилии се подписа. Фразите в текста, разбира се поизменил, мен разбира се ме подкача, разсъждава за морала, етиката, меркантилността. Едва по-късно редакторите ще се оправят с него. Аз знам, че на редакторите такива неща не им харесват. В кръга на журналистите това се смята за неетично. Хонорар, всеки му е платил като за единствено нещо. Какво да споря с него? Може човекът да няма какво да яде? Що се отнася до мръсотията и лъжата, които той излива, мисля, че по Анастасия те няма да полепнат, за него си остава всичко.