Сега темата за Анастасия стана популярна, и навярно още не едно издание за нейна сметка ще се опита да вдигне тиража си. Та вие, уважаеми читатели вече сте повече от милион. Представете си, че започна полемика с петдесетхилядно издание, печатащо пасквили, вие разбира се ще искате да прочетете и с това ще повишите рязко тиража му. Не е нужно да се спори с тях. Та нали вие по-добре знаете дали сте сектанти или не. Ако някое издание нанася оскърбления, то най-добрият отговор за тях ще бъде вашият отказ да се абонирате за него.
Що се отнася до мен, то аз мога да общувам с вас само чрез книгите си. Тук и ще се постарая да отговоря на редица въпроси.
Първо, понастоящем не се занимавам с никакъв бизнес, само пиша. Не принадлежа към никакво духовно обединение. Опитвам се сам да разбера кое какво е в нашия живот.Но критики и лъжливи измислици, по мой адрес и за Анастасия навярно ще има още повече. На много вероятно Анастасия прегражда пътя.
Те сами ще изобличат себе си. Но и сега е ясно, сибирячката Анастасия представлява угроза както за някои духовни обединения, така и за няколко промишлено-финансови империи у нас и в чужбина.
Именно те старателно налагат в пресата въпроса: «Съществува или не съществува», «Кой е този Мегре» и сами отговарят: «Не съществува», «Мегре е меркантилен предприемач». В действителност те дори по-добре от другите знаят за съществуването на Анастасия.
Но тях им е нужно на всяка цена да отклонят хората от самата същност на информацията. На всяка цена да изключат източника на информация, да се опитат да го подчинят на себе си, а ако не се получи-да го унищожат.
Изглежда, че те по-бързо и по-добре от нас са оценили изходящата от нея информация. Те се смеят над тези, които изобщо задават въпроса за нейното съществуване. Съдете сами, може ли някой да се съмнява, когато слуша информация по радиото, в съществуването на самото радио? А докато някой с умен вид зацикля на въпроса «съществува или не съществува», в Иркутска, Томска, Новосибирска област вървеше интензивно изкупуване и извозване на кедрови орехи. Изкупуване срещу валута. Според съобщенията от Новосибирск и Томск с това са се занимавали представители от Китай. 1999г. беше плодоносна за кедровия орех в много региони. Но Новосибирския завод за медицински препарати не увеличи производството на масло. Не стига ореха. Орехът, от който на запад правят скъпоструващи лекарства, щателно скривайки, кой е главният компонент в тях.
Помните ли, уважаеми читатели, още в първата книга аз писах за това, че орехите се изнасят в чужбина? И когато се опитах да направя справка за кедровото масло, получих предупреждение от Полша, «този въпрос по-добре не засягай». Тази година те все още успяха да си вземат своето. За бъдеще ще видим. В следващата книжка ще разкажа, каква изненада е подготвила Анастасия.
Аз съм предприемач. Исках да допиша обещаните книжки и да се заема с бизнес. И своите намерения не съм скривал от никого, сам за тях писах още във втората книга. Но сега намеренията ми се промениха. В бизнеса със западните умници ще се съревновават другите сибирски предприемачи.
Намеренията ми се промениха затова, че организаторите на критичните публикации продължават да оскърбяват и да плашат читателите, наричайки ги сектанти, четящи, както те смятат,моите глупави, без художествена стойност книги. Разбира се, аз нямам нито висше образование, нито опит в литературното творчество и тези, които имат всичко това, се дразнят от популярността на написаните от мен книги. Особено ги дразни това, че при моето ниво на образование аз продължавам да се отказвам от услугите на редактор. И направо ярост предизвика това, че издадох сборник от петстотин страници «В лъча на Анастасия, звучи душата на Русия». А писмата и стиховете на читателите, от които се състои този сборник също не дадох да се редактират. При това сам написах предисловието, казвайки, че сборникът е историческа книга. Аз и сега продължавам да мисля така. А как може да е иначе, щом в сборника влязоха писма с разсъждения за живота, за предназначението на човека, за днешните надежди на днешните хора. Писмата и стиховете са искрени, написани от хора на различна възраст, различно социално положение и вероизповедание. И този сборник се ползва с голяма популярност. Неговата популярност развея мита за това, че на днешния човек са му нужни само дедективски романи, и книжки за секса. Хората са готови да четат стихове, макар и не много професионални, но затова пък искрени.