Цар Бимбисара бе стар човек с дълга виолетова брада. До края не успях да видя косата му — ако имаше такава, — защото винаги носеше сложно преплетен тюрбан от златна тъкан, който съответствува на персийски ки-дар. Бимбисара бе висок и жилав и си личеше, че на младини е бил физически силен, внушителен мъж.
Тъй като бях сянката, макар и бледа, на Великия цар, не се проснах на земята. Но се поклоних, като опрях коляно в пода. В същото време ескортът ми отваряше сандъците с Дариевите подаръци за Бимбисара. Те съдържаха различни посредствени бижута и няколко изящни килима от Лидия и Мидия.
Когато свърших приветственото си слово, поднесох на Варшакара писмото, което индийският евнух бе написал от името на Дарий. С тържествен жест дворцовият управител го подаде на царя, който дори не го погледна. По-късно ми обясниха, че Бимбисара не знае да чете. Затова пък говореше много добре, като си служеше на със стария арийски език на двора, а със съвременната реч.
— Приветствуваме те все едно, че си нашият брат Дарий, чиито подвизи са ни известни дори на такова голямо разстояние.
Гласът на Бимбисара бе твърд като на кавалерийски офицер. Говореше делово. Никога не се колебаеше в избора на точната дума.
— Радваме се, че е получил писмото ни. Радваме се, че ни изпраща именно теб, не само свят човек, но и воин.
Всъщност, ако бях индиец, нямаше да се числя към кастата на воините. Щях да бъда брахман. Но с радост приех тази титла от Бимбисара, защото почти без изключение индийските управници са от кастата на воините и постоянно отправят предизвикателства към формално по-висшата каста на брахманите:
— Ще ти покажем онова, което искаш да видиш. Ще разменяме нашето желязо за вашето злато. Ще се отнасяме с вас като с истински братя, все едно, че ни дели само една река, а не целият свят.
И така нататък в същия дух.
Накрая дългият ден завърши с няколко жертвоприношения на арийските богове, които са надарени с магическа сила и тайнствени задължения също тъй щедро,както и с допълнителни ръце и глави.
След това ни поканиха на пир в царските покои, където първото блюдо бе поднесено точно когато изплува пълната луна и за един прекрасен миг застана като златен щит над стръмния, покрит с плочки покрив на двореца.
Вечеряхме на широка веранда с изглед към частните градини на царя. Това бе голяма чест, както побърза да отбележи Варшакара.
— Тук канят само царското семейство и потомствените министри. Царят наистина приема твоя Дарий като по-малък брат.
Проявих необходимата дипломатичност. Не споменах, че много отдавна дванадесетте сатрапии на Дарий са по-богати и по-големи от Магадха. Друг е въпросът, че в нито една от тях няма толкова много желязо и слонове. Ще призная, че си представях как съм сатрап на шестнадесетте индийски царства, а също и на деветте републики! Защо не? Чудех се какво име да дам на сатрапията си. Голяма Индия? Гангските държави? Като всеки млад човек, и аз бленувах за империя! Същевременно ми бе напълно ясно, че онзи, който обедини тези държави в империя, ще стане съперник на Великия цар. В резултат на моята мисия Персия до ден-днешен следва твърда политика да не поз-Еолява на нито една индийска държава да се разрасне дотолкова, че да е в състояние да погълне останалите. В противен случай не е изключено, тъй както Дарий и Ксеркс мечтаеха да завоюват Изтока, един ден и в Индия да се появи някой император, който да отправя завистливи погледи на запад.
По време на моята мисия Бимбисара бе не само най-могъщият цар в цяла Индия, но бе и на път да стане местният господар на всички земи. Като зестра от жена си бе получил значителна част от кошалската област Каси. Тъй като Варанаси е столицата на Каси, той се бе надявал, че жертвоприношението на коня ще му даде повод да присъедини този древен град към територията си. Сега се нуждаеше от нов претекст.
Отпуснал се бях на едно канапе срещу канапето на царя. От двете му страни отново бяха царицата и престолонаследникът. Имаше дворцови дами, които вечеряха заедно с мъжете. Не стига това, ами със съвсем небрежен жест се освобождаваха от горните си дрехи. По-късно научих, че в Индия изкуството да се събличаш на публично място е по-сложно от изкуството да се обличаш. Някои дами бяха боядисали зърната на гърдите си чернени. Други имаха сложни рисунки на коремите си. Отначало помислих, че е татуировка. Но се оказа, че са нарисувани с оцветена санталова паста. Никога не съм бил така поразен.