Друга особеност бе, че вечерята се сервираше от жени. Разбира се, за един персиец е необичайно да не вижда никакви евнуси наоколо си, и все пак трябваше да отида в Индия, за да осъзная до каква степен съм ги приемал за даденост.
Поднесоха ми повече от десет различни видове вина и плодови сокове. Риба, дивеч и зеленчуци се появяваха на равни интервали. Стори ми се, че това продължи цяла вечност. В градината, при светлината на кръглата луна, няколко музиканти свиреха или импровизираха странни монотонни мелодии, съпровождани от неравномерния ритъм на барабана. Индийската музика, подобно на гръцката, е доста особена и трябва време, докато свикнеш с нея. Главният инструмент прилича на лидийската арфа, само че има десет струни. Флейтите и цимбалите също са разпространени.
Докато вечеряха, царските особи почти не говореха. От време на време бащата и синът си разменяха по няколко думи. Царицата седеше безмълвно. Ядеше много, а не бе дебела. Предположих, че е болна от нещо, от което се слабее, и се оказа вярно. Когато я видя за първи път, Карака отбеляза същото.
— Ще умре преди следващите мусони — каза той с увереността на лекар, който не желае да поеме отговорност за състоянието на болния.
Всъщност царицата живя още две години.
До мен бяха настанили една много красива жена. Прическата й трябва да бе висока повече от метър и представляваше фантастична приумица от скъпоценни камъни и коса. Само част от косата й бе нейна собствена. Отметна шала си и видях, че около двете й гърди има венци от яркочервени цветя — наистина изящно нарисувани, Тя бе жена на министъра на войната и мира. Флиртуваше с мен дискретно — несъмнено бе получила такова нареждане.
— Казват, че във вашата страна държат дамите под ключ и никой не ги вижда.
— Освен мъжете им. И евнусите им.
— Какво е евнуси?
Обясних й. Смущаващо е да гледаш как се изчервява една непозната, гола до пъпа жена.
Дамата бе не по-малко смутена от мен.
— Не съм сигурна, че това е подходяща тема за разговор — каза тя и свенливо заговори за друго. — Позволено ни е да вечеряме с мъже от нашата каста. Естествено, жените във всяка къща имат свои стаи и до известна степен са отделени, което е нормално. Разбира се, в миналото на младите мъже и жени е било позволено да се виждат когато поискат. Момичетата дори са участвували в битки. Жените от поколението на баба ми все още са учили поезия, музика и танци, Но днес с това се занимават жени от по-нисшите касти, които задоволяват вкусовете на мъжете. На тях им е позволено да упражняват шестдесет и четири изкуства. Това е ужасно несправедливо, но нали знаете какви са брахманите…
— Те ли постановяват какво да се прави?
— Постановяват и забраняват. Сигурно ще са доволни едва когато затворят и последната жена като джайнистка монахиня.
Странно и приятно изживяване е да разговаряш с интелигентна жена, която не е проститутка. Но докато индийските дворове са пълни с интелигентни жени, извън Индия лично аз съм срещал само три: Елпиника, царица Атоса и Лаида. Фактът, че познавам последните две, е чиста случайност. Ако бях отгледан по обичайния за персийските благородници начин, след навършване на седмата си година нямаше повече да видя нито една от двете.
— Не срещате ли проблеми с…
Исках да кажа с бащинството, което при нас е главната причина за отделяне на жените. Един мъж трябва да знае, че синът му е негов. Ако това се постави под съмнение, застрашени са имоти, да не говорим за царства. Порових се доста в скромния си запас от индийски думи и онова, което ми дойде наум, беше:
— … с ревността? Например когато дамите вечерят с мъжете?
Тя се засмя. Беше жизнерадостна млада жена.
— Та ние се познаваме един друг много добре. А и добре ни пазят. Ако намерят непознат мъж в женските покои на някоя голяма къща, да не говорим за двореца, веднага ще го набучат на кол, което ще е напълно заслужено. Естествено, простолюдието изобщо не ни вижда. Нито пък брахманите — добави тя твърдо. — Тях открито презираме.
— Те са много образовани — казах аз безпристрастно. Съзнавах, че не й правя кой знае какво впечатление въпреки екзотичните си персийски дрехи. При това обилно се потях. И така стана, че преди да настъпи краят на горещия сезон, персийският посланик вече носеше индийски дрехи.