— Друга част от армията се намира на северната граница. Отблъсква племената.
— Братовчедите ни — побърза да уточни принц Джета и се усмихна.
— Отпреди тридесет-четиридесет поколения назад. Но каквото и да е древното ни родство, сега северните племена са наш общ враг.
— Да, разбира се. Но Великият цар несъмнено държи армия в сатрапията си на река Инд.
— Само за отбрана. Никога няма да я прати в Магадха.
— Сигурен ли си?
— Великият цар владее долината на Инд от едно поколение насам, дори по-малко. Без персийски гарнизон там…
— Разбирам — въздъхна принцът. — Надявах се…
Направи с ръка красив и същевременно напълно неразбираем за мен жест. Но тогава все още не бях научил езика на ръцете, с който индийците често си служат, тъй че успяват да изразят без думи и най-тънките нюанси на мисълта. Това тяхно средство за общуване е произлязла от праисторическите танци.
— Харесва ли ти моят племенник?
— Да, изглежда много изискан и… сантиментален.
— Несъмнено е сантиментален. Когато умря любимата му птичка, плака цяла седмица.
— Но дворцовият управител сигурно никога не плаче!
Сега, помислих си, ще изпробвам дали магадханската тайна служба е успяла да проникне в пещерата на принц Джета.
— Не. Той е твърд човек. Мечтае да присъедини Варанаси към Магадха. Мечтае за разрухата на Кошала.
— Това само мечта ли е?
— Пасенади е светец. Не се интересува от този свят. Самият той е архат. Това означава, че е близо до просветлението, до крайното разпадане на неговия Аз.
— То ли е причината царството му също да е близо до разпадане, да не кажа до просветление?
Принц Джета вдигна рамене.
— Защо трябва царствата да се различават от хората? И те се раждат. Растат. Умират.
— Тогава не би трябвало да те вълнува състоянието на Кошала, пък ако ще и да прилича на гниеш отпреди три месеца човешки труп.
— Напротив, вълнува ме. Вълнува ме. Заради сангхата.
Сангха е думата за орден или община от будисти. Но и думата, и понятието предхождат будизма с векове, а може би с хилядолетия. В републиките сангхата е съветът на всички глави на семейства. В някои републики всеки член на съвета или събранието се нарича раджа, с други думи, цар — хитър начин да се заобиколи монархическото начало. Щом всеки е цар, значи всъщност няма цар. В онези дни нито една република не се управляваше само от един човек.
Тъй като самият Буда бе син на член на съвета в република Шакя, често говорят за него като за царски син. Но баща му е бил просто един от хилядите царе, които са се събирали, за да управляват републиката. Само че, докато републиканската сангха действува при мнозинство от половината си членове плюс един, будистката сангха не може да приеме решение без пълно мнозинство. След смъртта на Буда това правило щеше да причини мно-го неприятности на ордена.
— Страхувате ли се от цар Бимбисара?
— Не. Той е наш приятел.
— А Варшакара?
Случайно, а може би и умишлено, принц Джета нарисува звезда на белия, по-точно, на синия пясък.
— Той е типичен царски управител. За него орденът, всеки орден е опасен.
— Предполагам, че имаш предвид републиканските ордени?
— Точно така. И понеже Бимбисара е стар, а Варшакара е млад, благоразумно е да очакваме най-лошото. — Принц Джета се разсмя. — Виждаш ли защо съм несъ-вършен будист? Трябва да се занимавам с политика, вместо да спазвам обетите.
— А кои обети не спазваш?
По онова време възприемах нещата буквално. Освен това в Индия има хиляда и една религии, които напълно ме бяха объркали. Индийците на пръв поглед приемат всичко, а това е все едно, че не приемат нищо. Всеки път, когато запалвах свещения огън на неогрято от слънцето място, неколцина любопитни брахмани ми прислужваха. Държаха се учтиво и задаваха по няколко любознателни въпроса. Но никога едни и същи хора не идваха повторно. Чудя се как ли би постъпил дядо ми, за да ги спечели за вярата.
— Животът ми е твърде светски — рече принц Джета и хвърли камъче в сияйното синьо езеро пред краката ни.
Миг след това към нас заплува нещо, прилично на стадо делфини. Скоро се оказа, че не са делфини, а млади момичета. Всяко носеше музикален инструмент, увит в непромокаема кожа.
— Помислих си, че може би ще ти е приятно да послушаш музика — каза той. — Проектирах планината и пещерата така, че музиката да се чува най-добре. Боя се, че не владея всичките шестдесет й четири изкуства, но наистина познавам музиката — единственото изкуство, което ми се струва близо до…