Дарий бе майстор на изтънченото изкуство да присъединява към владенията си чужди царства. Пък и всеки персиец знае наизуст прочутата реч на Кир, произнесена пред мидийците: „Като се подчинихте сега, запазихте живота си. Що се отнася до бъдещето, дръжте се по същия начин и няма да ви сполети зло, ако не се смята за зло това, че няма да ви управлява същият човек, който ви е управлявал преди. Но ще живеете в същите къщи, ще обработвате същите земи…“
Тази реч характеризира неизменната политика на Ахе-менидите. Нищо не се променя в живота на завладения народ освен суверенът. И тъй като Ахеменидът винаги е справедлив владетел, обикновено го посрещат радушно, както навремето мидийците са посрещнали Кир. Освен това Ахеменидът се старае, когато е възможно, да остави на старата династия някакъв външен белег на власт. Няма причина Вирудхака и Аджаташатру да не бъдат назначени за сатрапи… Да, нямаше причина освен една: всеки Ахеменид, който се довери на тези двама ловки принцове, би бил глупак.
— Ще направя каквото мога, Велики принце. Постарах се да се държа едновременно загадъчно и окуражаващо, в най-добрата дворцова традиция на Суза.
— Няма много време. Скоро ще започнат дъждовете. Тогава пътуването по море ще е невъзможно, а ако тръгнем по суша… Къде ще отседне керванът по време на мусоните?
— В Таксила. До три месеца трябва окончателно да приключим преговорите.
— Но ти ще можеш да се върнеш в Персия едва след края на дъждовете.
— Да, но щом ти се струва, че… няма време, бих могъл да изпратя проект за договор между нас на сатрапа на Индия. Той ще го препрати в Суза и тогава ще можем да получим отговор преди началото на сухия сезон.
Излишно е да споменавам, че изобщо нямах подобни намерения. Исках да печеля време. Първо, керванът трябваше да мине безпрепятствено. После трябваше да докладвам на Дарий. А след това… Кой знае?
Вирудхака бе вече на крака. Изправихме се и ние. Три тъмни силуета на нощното небе.
Вирудхака ме прегърна, както изискваше обичаят.
— Тайният съвет ще състави договор — каза той. — Надявам се, че ще работиш с тях. Надявам се също, че ти лично ще преведеш договора на персийски. Това е изключително важно.
— Царят… — поде принц Джета, но реши да замълчи.
— Царят даде съгласието си — каза Вирудхака.- Все още не е напълно безразличен към съдбата на царството си.
След това си отиде.
Разходихме се с принц Джета до парапета и погледнахме надолу. В тъмнината пламтяха хиляди огънчета, които приличаха на хиляди звезди, попаднали в плен на земята. Крайречните жители приготвяха вечерята си. Докато стояхме така, прошепнах в ухото на принц Джета съобщението от Магадха.
Принцът направи особен жест с двете си ръце, като посочи надолу.
— Искали са да ми кажеш това.
— Несъмнено. Но дали е истина? Принцът поклати глава.
— Синът не заговорничи срещу баща си. Няма причини за това. Свободен е да прави каквото желае. Бащата рядко се намесва. Той… — Принц Джета замълча. После добави: — Искат да ни съобщят нещо чрез теб. Но какво? Какво всъщност целят?
— Война с републиките.
— И с Кошала. Но не могат да се справят. Федерацията и Кошала са вече твърде много за тях. Затова, ако успеят да предизвикат междуособици в Кошала, ако скарат бащата и сина…
Нямаше нужда да се доизказва.
— Добре замислено — прекъснах го аз.
— Само че, ако не съобщим това на никого… — Принц Джета ме гледаше тъй, сякаш виждаше изражението ми в тъмнината. — Тогава няма да има междуособици, нали?
Съгласихме се да не споменаваме пред никого за предупреждението към цар Пасенади. Но, естествено, и двамата поотделно възнамерявахме да използуваме тази информация за собствени цели, защото така са устроени всички дворове, така е устроен светът. Все пак бях озадачен от недоумението на принц Джета. Излъгал ли ме бе Аджаташатру? И ако ме бе излъгал, защо?
10.
На другата сутрин, когато ме обличаха в персийски дрехи, за да се явя пред царя, по покривите на Шравасти затрополиха първите дъждовни капки, носени от мусона. Няколко минути по-късно при мен влезе Карака, мокър и разрошен.