— Войната има предимство — отвърнах аз с държавническа мъдрост. — Боевете не могат да започнат преди настъпването на сухия сезон, затова вероятно ще видим царя съвсем скоро.
Само че не видяхме нито царя, нито принца цели два месеца. Всеки ден, въпреки дъждовния сезон, в двора пристигаха делегации от всички краища на царството. Тайният съвет заседаваше непрекъснато. През това време улицата на ковачите бе затворена за всички освен за шпионите и тъкмо като шпионин Карака успя да проникне в този квартал.
— Мечове, остриета на копия, доспехи — докладва той. — Работят денонощно.
Войната наистина бе получила предимство пред всяка друга дейност.
Принц Джета ми разказа какво се е случило в Раджагриха. На едно заседание Аджаташатру поискал разрешение от съвета да прекоси Ганг и да нападне Федерацията на републиките. Макар да се съгласил, че Федерацията не може да устои на магадханските войски, Бимбисара посочил, че след победата щяло да се наложи и да управляват тези свадливи държави, за което не си струвало да се води война. А нали той и без това вече бил световен монарх? Явно много сериозно бе приел жертвоприношението на коня. Твърде сериозно, както се оказа впоследствие. Няколко дни по-късно, без да иска съгласие от баща си, Аджа-ташатру предявил права върху Варанаси от името на майка си. Бимбисара се разгневил. Заявил, че Варанаси е неделима част от Кошала. С тези думи разпуснал съвета. Следващата вечер, малко след залез-слънце, личната стража на Аджаташатру влязла в царския дворец и арестувала царя. Тази стъпка била колкото бърза, толкова и неочаквана, затова никой не оказал съпротива.
— Сега държат Бимбисара затворен в Кулата на лешоядите в стария град. — Лицето на принц Джета не издаваше нито учудване, нито скръб. Той добре познаваше законите на този свят. — Твърдят, че никой не е успял да избяга от Кулата на лешоядите.
— Какво ще стане сега?
— Моят зет и твой тъст е свиреп и решителен човек, който, изглежда, иска война. Каквото иска, това и ще получи.
Седяхме на вътрешната веранда в къщата на принц Джета. Точно срещу нас ред бананови дръвчета потрепваха на вятъра, в който се усещаше приближаващият дъжд.
— Не би ми минало през ум такова нещо — казах аз. — Аджаташатру винаги… толкова лесно се разплакваше.
— Такава роля си е бил избрал. Сега ще го видим в истинския му вид.
— Не. Той просто ще играе нова роля, може би пак сълзлива, но това е без значение. Животът на повечето хора в един двор преминава в слагане и сваляне на маски — добавих аз.
Принц Джета се развесели.
— Говориш, сякаш си един от нас. Само че, вместо да сменяме маски, ние преминаваме от едно към друго съществуване.
— Но за разлика от придворните не запазвате спомен за предишния си живот.
— С изключение на Буда. Той може да си спомни всяко предишно превъплъщение.
— Като Питагор.
Принц Джета не обърна внимание на тази моя случайна забележка.
— Но Буда веднъж каза, че ако наистина се наложи да си спомни всяко отделно предишно съществуване, няма да му остане време да изживее настоящето, което е най-важното, защото е последно.
Изведнъж задуха силен вятър. Изтръгна цели гроздове неузрели банани от клоните пред нас. Заваля.
— Бимбисара ми каза, че се надява до една година да стане монах.
Известно време съзерцавахме дъжда.
— Чудно защо — промълвих аз накрая — Аджаташатру поиска да предупредя Пасенади да се пази от своя син?
— Много прозорлива стъпка! Докато ние умуваме и търсим заговор в Шравасти, той пуска в действие своя заговор в Раджагриха.
— Но защо си е направил труда да заблуждава мен?
— За да отвлече вниманието ти. В края на краищата рано или късно той ще си има работа с Персия — отговори принц Джета, като ме изгледа някак особено. — Един ден всички ние ще си имаме работа с Персия. Това ни стана ясно още щом вашият цар превзе една от най-богатите ни земи.
— Не я превзе, принце. Владетелите в долината на Инд помолиха Великия цар да ги включи в империята си — отвърнах аз, сякаш бях осемнадесетгодишен при-дворен евнух от времето на Кир.
— Прости ми, бях нетактичен — усмихна се принц Джета. — Както и да е, Аджаташатру желае да причини на Кошала колкото е възможно повече неприятности -Онова, което не може да бъде завладяно отвън, трябва да се добие чрез разединение отвътре. Затова се старае да настрои сина против баща си.