[1] Драхма чакрa (санскр.). — съвкупност от задълженията, които се изискват от човека и се тълкуват като „закoн“, „истина“; елемент от будистката метафизика. Свързва се с проповедта на Буда пред петимата аскети в Еленовия парк в Бенарес (Варанаси). Според легендата, когато принц Гаутама (родовото име на Буда Шакямука) получил просветлението, индуистките богове Индра и Брахма слезли при него от небесата и го помолили да разкрие на всички учението си за освобождаването. — Б. пр.
— И какво отговорил на това Брахма? — попитах аз. Никога, нито преди, нито след това, не съм чувал такова богохулство.
— Естествено, бил разстроен. Та кой на негово място не би се разстроил? Представяш ли си, стои той, точно като вашия Премъдър господ — безкрайно погълнат от себе си и безкрайно могъщ, или поне така си мисли. Само че ако беше толкова могъщ, щеше лесно да успее да не съществува — състояние, което страстно желае, но не е способен да постигне. Та именно затова помолил Буда да задвижи колелото на доктрината.
— Ти съвсем сигурен ли си, че това е бил Премъдрият… искам да кажа Брахма, който е говорил с Буда?
— Разбира се, че не съм сигурен! Всичко е сън, скъпи мой, а в сънищата смисълът на някои неща е по-неясен, отколкото на други. Всичко зависи от това, къде се намираш, когато сънуваш.
Признавам, че аз самият имах чувство, че или сънувам, или полудявам.
— Но Зороастър чу думите на Премъдрия господ… — подех аз.
— Точно както и Брахма чу отговорите на Буда — продължи Сарипутра и ми кимна окуражително, сякаш насреща му стоеше тъп ученик, който е успял да събере едно и едно.
— Със смирение трябва да кажа, че Зороастър чу отговорите на Премъдрия господ, а не обратното.
— Аз пък казвам обратното със смирение пред Буда. Има само един Буда във всеки определен момент.
— Има само един Премъдър господ.
— Който се промъква в Индия и се опитва да се представи като Брахма. Както и да е, той не е единственият бог. Просто е най-самодоволният.
Доколкото можах, запазих безизразната си маска на царедворец.
— Отричаш ли, че Премъдрият господ е единственият творец на всички неща?
— Разбира се, скъпи мой. И ти самият го отричаш. И тогава този нечестив старец ми повтори откъса от нашия най-свещен текст, който му бях рецитирал:
— „Преди сътворението Ахура Мазда не бе Премъдрият господ. След сътворението той стана Премъдрият господ, растяща благодат, мъдър, свободен от злото, сияен…“ Забравил съм другите му качества, които ти току-що така любезно изреди. Паметта ми вече не е така добра, както беше.
Упорито продължих:
— „… неизбежно повеляващ правото, щедър, всевиждащ…“
— Да, да. „И с ясния си поглед Ахура Мазда разбра, че разрушителният дух не ще спре своето настъпление…“ Та затова се заема да хване натясно този разрушителен дух, като от безкрайното време създава времето на дългото царство. Ах, скъпи мой, всичко това е толкова объркано! Ако той е всемогъщият творец, защо поначало е създал разрушителния дух? Какъв е смисълът? Но щом веднъж го е създал, защо пък си прави труд да води битки със собственото си творение? Това не е толкова премъдро от негова страна, не си ли съгласен? След това пък твърди, че човешкият род, друго негово творение, трябва да води непрестанни битки с първоначалната му творба. Е, това наистина не е благородно.
— Съществуването на злото не е благородно, Сарипутра. Но както съществува доброто, така съществува и зло то и битката между двете трябва да продължи, докато възтържествува доброто в края на времето на дългото царство.
— Щом доброто и без това ще победи, защо да си правим труда да водим битки?
— Защото такава е волята на Премъдрия господ. От самия себе си той сътворил всички човешки души наведнъж. И тези вечни духове съществуват у него, докато дойде време да приемат човешка форма. Тогава трябва да изберат. Да следват или Истината, или Лъжата. Ако следват Истината, постигат достойнство. Ако следват Лъжата…
— Да, скъпо дете. Колкото и бавно да възприемам, схванах идеята. Но защо му е да кара всички толкова да страдат?