— Как иначе ще бъде победено злото?
— Като първо отхвърлиш света, а после своя Аз.
— Светът съществува. Аз-ът съществува. Злото съществува. Доброто съществува. Борбата е… неизбежна и предопределена.
— Тогава по-добре ще е изобщо да не съществуваш, нали? А това можеш да постигнеш, като следваш осмо-кратния път.
Старецът бе по-вбесяващ дори и от най-неприятните тукашни софисти.
— Всички неща се борят… — подех аз.
— … освен онези, които не се борят — довърши той. — Но вашият Премъдър господ, също както и нашият горд, макар и доста притворен Брахма, тъне в не по-малък мрак, отколкото останалата част от творението му. Няма никаква представа къде отива, също както не знае откъде е дошъл.
— Премъдрият господ знае, че ще залови и унищожи злия Ариман във времето на дългото царство. Щом стори това, всички души ще бъдат спасени.
— Така твърди! Но той също се развива. Било е време, когато не е съществувал. След това е съществувал. Сега съществува. Но ще съществува ли?
— Преди Премъдрия господ беше Премъдрият господ.
— А преди това? Самият той твърди, ако го цитираш правилно: „Преди сътворението не бях Премъдър господ.“ Ако той не е бил, тогава кой е бил? И откъде е дошъл неговият творец?
— Времето…
— А, времето! Но откъде идва времето?
— Времето е било. То е. И ще бъде.
— Може да е така. А може и да не е. Говоря, скъпо дете, за първичните неща, защото това те интересува. Нас те не ни интересуват. Ние не се вълнуваме от произхода на нещата, от тяхното сътворение. Няма как да знаем какво е било първо и дали изобщо може да се говори за първо нещо във времето и пространството или пък извън него. Няма значение. Боговете, хората, духовете, животните, рибите, дърветата… те всички са проявления на сътворението, в което само болката е постоянна, защото всичко тече и нищо не е останало същото. Не е ли вярно?
— Има един-единствен източник… — подхванах аз. Но Сарипутра вече не чуваше думите ми.
— Първото нещо, което правя с нашите послушници, е да ги заведа на гробищата, където им показвам разлагащи се трупове. Изучаваме новия живот, който се ражда от мъртвите. Гледаме как червеите снасят яйца в гниещата плът. После яйцата се излюпват и новото поколение червен яде до насита, докато дойде времето на… много, много късото царство, скъпи мой, когато не е останало нищо освен кости и горките червеи нямат какво да ядат умират. Но от техния прах се раждат растения, насекоми, покълнват невидимите зародиши на живота и веригата продължава нататък и все по-нататък. Кой не би поискал да разчупи, ако може, тази мъчителна верига?
— Веригата ще се разчупи, когато възтържествува
Премъдрият господ и всичко се превърне в светлина.
— Струва ми се, че и това много напомня на Брахма. Но самият Брахма признава, когато не лъже, че съвсем не знае как ще свърши всичко това, нито пък как се е появил самият той. Той е по средата на реката, като всички нас. Естествено, неговата река е по-голяма от нашите, но принципът на всички реки е един и същ. Както самият ти чудесно… да, да, наистина чудесно изпя: „Времето е по-могъщо и от двете сътворения… и на Премъдрия господ, и на разрушителния дух.“ За нас, дете, времето е само част от съня, от който трябва да се пробудиш, ако искаш да получиш просветление.
— И да угаснеш?
— Научил си си урока, Кир Спитама! Изчадието ми изръкопляска.
Знаех, че Сарипутра не би могъл разумно да защити доводите си, но си спомних Дариевата заповед. Трябваше да се уча, а не само да проповядвам. С други думи, човек не бива да проповядва, без първо да е научил каква, според чуждата вяра, е истината. По онова време нито за миг не поставях под съмнение мисията си, според която трябваше да поведа всички хора към Истината. Но заедно с това дълбоко се вълнувах от произхода — ако има такъв — на всемира. Сарипутра ме бе поставил в малко неудобно положение, защото обърна внимание на една необяснима празнина в Зороастровата представа за божеството. Да, Демокрите, и ти си забелязал същия пропуск. Но това е, защото ти се интересуваш само от материалното. Ние се интересуваме от божественото.
Съгласен съм, че никога не е било ясно как, кога и защо Премъдрият господ се е родил от безкрайното време, което само по себе си не може никога да бъде истински разбрано, защото безкрайното, според определението си, няма нито начало, нито край. Все пак, преди да срещна будистите, не допусках, че може да съществува религия, философия или мироглед, колкото и прости да са те, без някаква, макар и съвсем неточна теория за сътворението. Но ето че съществува тази секта, орден или религия, завладяла ума на двама могъщи царе и на много мъдри хора и е успяла да направи това, без изобщо да се отнася сериозно към единствения важен въпрос: как е произлязла вселената?